В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци. Впоследствие той става малък владетел в Беломорска Тракия със седалище Ксанти (днес град в Гърция). В песента „Често чести Момчил добър юнак"народният певец избира за център на своя епически разказ гибелта на юнака. Причина за нея е предателството на недостойната и коварна Момчилова съпруга Елена, която не се поколебава да го издаде на крал Вълкашин.
Момчил юнак е обрисуван от народния певец като изключителна личност. Той покорява не само с исполинската си сила, но и с безмерната си доброта, проявявана към близките му. Макар „Момчелица млада " да знае „ ке му нийде юнашството нема", пак проявява нечувана дързост, когато уговаря младия крал Вълкашин:
Ти собери три иляди воскя,
та си иди на Разбой планина,
та погуби Момчил добър юнак.
Млад и неопитен, крал Вълкашин се поддава на неразумната, алчна и подла съпруга на „Момчил добър юнак". Нейният единствен стремеж е материалната изгода и желанието да стане съпруга на владетел. Само една безчувствена жена, която не обича мъжа си и е завладяна от силите на злото, би могла да се вслуша и да откликне толкова бързо на примамливото предложение на чужденеца - владетел:
Краль Вулкашин, вели, отговори:
уМомчила се вов сребро одиш,
а да дойдеш във моите двори,
се в коприна и злато ке одиш
и ке пиеш вино медовина.
Съпругата на Момчил не умее да оцени нравствените добродетели на съпруга си. Сърцето й не трепва нито от жалост, нито от страх. Всеизвестна е силата на юнака - „погубува дваесе иляди/ от пладнина дорде слънце зайде". Народният певец вярва във възмездието за стореното зло и по-нататък чрез съдбата на Елена убеждава слушателите си, че лошите дела се наказват.
Образът на Момчил юнак се разкрива постепенно чрез отношението на другите герои към него. Народът уважава своя юнак и възпява подвизите му в посветената на него песен. Името на Момчил се превръща в легенда и в пример, достоен за подражание. В постоянния епитет „добър"се съдържа обобщаващия смисъл на всичко онова, което впечатлява хората: невероятната му сила, безумната смелост, но и доверчивостта, достигаща до наивност. Юнашките подвизи на Момчил остават назад във времето, но благодарение на тях в земите под негова закрила, макар и временно, има мир и ред. А това не е малко в онази тревожна епоха на чуждо владичество (от XIV до XIX век България се намира под Османско робство). Затова всекидневието му е изпълнено със спокойствие - „често чести по нови пазари", и като всеки смирен християнин „ вов неделе вов църква оди".
Момчил е добър човек и стопанин, който мисли с тревога за всички и за всичко и е заобиколен от преданите си близки. От своя страна и те се грижат за него. Сестра му Евросиа му „готви ручок и вечере", а майка му в желанието си да го предпази от зложелатели, които биха се опитали да го отровят, „надуша" (опитва) храната му. Щедър и любвеобилен, Момчил се отнася с обич и уважение към тях, без да забравя и своите „девет бракя, девет братовчеде": сос нихь руче и сос нихь вечере.
Момчил е честен, добър и предан човек, който никога не би сторил зло. Преследван от лукавите помисли на готовата си за измяна съпруга, той е поставен в безизходна ситуация. Без да се колебае, Елена погазва съпружеската клетва за вярност и преследва докрай своя хитър и коварен план. Момчиловата невеста е зловещо последователна и пресметлива в своите действия. Тя не обича мъжа си и обсебена от злото, не се спира пред нищо, за да стане съпруга на крал Вълкашин. Затова за нея е важно Момчил да бъде лишен от всяка възможност за защита:
на конь очи с катран замажала,
клинци му е 6 нозе заковала,
под крила му рана отворила,
сабята е с калай заварила.
Конят проклина невярната съпруга на своя господар. Но не само той, а и народният певец я осъжда, като не бърза да сподели мислите си със слушателите. Достатъчно красноречиво е обаче възклицанието: „Бог я убил Момчелица млада", за да усетим отрицанието и отвращението му от нейните дела.
Сторила зло, тя ще бъде застигната от възмездието. Това е истината, в която вярва народният певец и която се внушава в развръзката на песента. Сестрата на Момчил е потресена от жестокостта на жената, към която брат й се е отнасял с обич, уважение и загриженост. Тя обаче е безсилна да му помогне и със сълзи на очи обяснява това на преследвания Момчил, когато той стига до заключените порти на собствения си дом:
коси ми е за съп заковала,
та не мога, брайно, да отворя.
Евросия е пълна противоположност на Елена. Тя е способна на саможертва и в усилията си да защити своя брат, си отскубва косата. Опитът на преданата сестра да окаже помощ на своя подло измамен брат отново е осуетен от коварството на Елена, която прорязва спуснатото от Евросия платно. Дори когато Момчил юнак „ошче душа... бере", неговата съпруга не само не изпитва разкаяние, а с нетърпение приема Вълкашин в семейния дом. Тя без свян му предлага всичко, което е принадлежало на големия юнак. Дори в предсмъртния си час Момчил проявява здрав разум и благородство. Вместо с омраза и ненавист, сърцето му е изпълнено с доброжелателство, чувство за справедливост и добри помисли. Като истински воин, той рицарски прощава на този, който го е погубил, и дори е загрижен за съдбата му:
немой зимаш Момчелица млада,
немой зимаш неверна невеста,
ке и тебе младо ке погуби,
еми земи моя милна сестра,
моя сестра мома Евросиа.
Самият крал Вълкашин е потресен от великодушието и благородството на Момчил. Измамен и отвратен от Момчиловата съпруга, той не се поколебава да я отстрани от пътя си. Наказва я по най-жесток начин: „разсече я на четири дела", а взема за съпруга Момчиловата сестра Евросия. Макар и късно осъзнал се Вълкашин е доволен, че се е вслушал в мъдрите думи на без време погубения от него Момчил. В крайна сметка доброто побеждава злото и справедливостта възтържествува.
Щастливият край сближава песента „Често чести Момчил добър юнак" с вълшебните приказки. Тя ни убеждава още веднъж в необходимостта да вършим повече добри дела, защото доброто ражда добро и насочва човешката душа към красотата и вярата, обичта и щастието.
@bgmateriali.com
