„Оправен като риба и черен като гарван“: началото на романа „Чифликът край границата“ от Йордан Йовков, текст на откъса от първа глава

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Първият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е даден тук в цялост, така както Алеко Константинов го е написал, без съкращения и без съпътстващ коментар. Текстът е изграден като чужда реч: разказвачът само представя своя колега, помощника на регистратора, а нататък говори самият герой. Оплакването му тръгва от несправедливата съдба и от кокона Поликсени, която се вози с фаетон вече трийсет години, докато той не може да отдели и една турска лира. Следва самопредставянето му като служител: визитите и картичките за Нова година, сливовицата за големците, срещата с доктор Сперандо в приемната на министъра и разликата в начина, по който слугата посреща двамата. От тези подробности се вижда какво точно смята героят за напредък в службата. Отделна част е разказът за собствените му средства да изтика регистратора: анонимните записки, доносите, заплашванията, писмото с подправения почерк и молбата със старата майка, болната жена и дребните дечица. Тук е и прочутото му изявление за архиподлеца и за късмета, което години наред се цитира в час. Финалът се връща към една дребна подробност, електрическия звънец на съседната маса, и към предизборната услуга, с която героят се е опитал да си го спечели. Срещу какво точно предлага той верността си, се вижда от собствените му думи. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точно цитиране в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самохарактеристиката като похват.

Един овчар изрича една лъжа и с това спасява чужда надежда. Разширеният анализ на „По жицата“ тръгва оттам. В началото е представен Йордан Йовков, роден в подножието на Стара планина, определен като един от най-обичаните и най-превежданите български разказвачи. Следва творческата история на произведението, а после жанровата му характеристика. Същинската част е посветена на сюжета и композицията и е представена като таблица с композиционни звена. Всеки елемент е назован и е показано какво съдържа: експозиция, завръзка, развитие на действието, кулминация и развръзка с епилог. Отделно е разгледан естественият ред на моментите в творбата, съпоставен с реда, в който те са разказани, което при този разказ не съвпада. Именно тази таблица прави материала полезен при въпрос върху композицията. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо разказът се строи върху разминаването между реда на събитията и реда на разказването им. Таблицата с композиционните звена може да се използва направо при отговор върху строежа на творбата. Подходящ е за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за състраданието.

Пътят към едно село и към едно чудо, за което героят не е сигурен дали изобщо съществува, е рамката на този преразказ. Разказът на Йордан Йовков е предаден изцяло от името на бащата Гунчо, който сам представя себе си, поминъка си и семейството си, преди да стигне до най-тежкото. В началото читателят научава откъде е героят, с какво се прехранва, какво носи от морето и колко деца е изгубил. След това започва самото пътуване с каруцата в жегата и срещата с овчаря край шосето, предадена с подробностите, които един беден човек забелязва пръв: кучетата, кръпките по ризата, треперещите пръсти. Средната част следва разказа на Гунчо за дъщеря му: молбите ѝ да отиде на жътва, нощта между снопите, страхът, който остава след нея, и безсилието на лекарите, сменяни един след друг. Оттам повествованието стига до слуха, донесен в селото, и до решението, взето не от вяра, а от бащинска обич. Финалната част остава при кратката среща край каруцата и при думите, разменени под жиците, без да издава как героят ги приема и какво остава в него след тях. Текстът е воден последователно в първо лице, с непряка реч и без диалог, в стила на говора на героя. Подходящ е като образец за преразказ от името на герой, за домашна работа и за упражнение по смяна на гледната точка в час по български език.

„Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика.“ От това изречение започва разказът, а всичко след него е едно дълго сбогуване. В първата част е показано как новината се потвърждава: купувачът от Сърнено, който снове между селото и чифлика, слугите, застанали умислени пред дама, и опитът на господаря да върне назад продажбата. Оттам нататък се разбира чия всъщност е волята за тази сделка и кои трябва да напуснат първи. Следва разпускането на чифлика: какво се продава, какво се откарва в града, как се плаща на слугите и защо никой не си тръгва весел, макар че никой не е ощетен. Заминаването на господарите е предадено с няколко реплики, в които се чува и молбата на Захария. Същинската част е пътят на слугите с добитъка към града. Йовков извежда поименно воловете, кравите и конете, а спирката в Сърнено, при Велико, Василена и Аго, се превръща в истинската последна среща. Разговорът на сундурмата, милувката на Василена по хълбока на Балана и въпросите, които тя му задава, са мястото, където разказът стига до най-важното, без да го изрича направо. Финалната картина, в която добитъкът и овчарите се скриват зад баира, е от най-често цитираните у Йовков, а какво остава след нея, читателят разбира сам. Пълният текст е подходящ за четене в час, за читателски дневник, за характеристика на Петър овчарят и Василена и за разсъждение върху темата за дома и за отношението на човека към животните.

Разказът на Йордан Йовков е поместен тук изцяло, без съкращения и без чужд коментар между редовете. Действието се развива в един добруджански чифлик, останал за няколко дни без стопанин: Васил е отишъл да прибере овдовялата си балдъза, а младата Галунка остава сама с парите от продадената храна и с шепа слуги. Първите страници рисуват мълчаливия Панко, най-работливия и най-уважавания между тях, двамата непознати гости, които го чакат пред саята, и сръдливия Аго, който напуска чифлика, защото на другите е дадена баница, а на него сирене. Втората част е една есенна нощ: дъжд, съборен фенер, гъски в тъмния дам и писъци откъм господарската къща. Йовков води тази нощ с пестеливост, която прави всяко движение видимо, а развръзката побира в няколко реда и я оставя да прозвучи в един-единствен изблик на смях. Текстът е даден с диалектните форми и турцизмите на оригинала (милин, сая, топоришка, ямурлук) и е удобен за четене на глас, за проследяване на композицията и за търсене на точни цитати. Подходящ е за подготовка върху добруджанските разкази на Йовков, за характеристика на героите и за разговор върху това кой се оказва верен в мига на изпитанието. Публикувана е само художествената творба: разбор, въпроси и задачи към нея няма.