Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека.

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.

Още самото заглавие “По жътва” въвежда в селската обстановка и атмосфера. Липсата на определителен член говори за една обобщеност, което показва и отношението към проблема. Жътвата е свързана с труда на хората, който има свещено значение за православния свят, а житото е като метафора на живота – то дава насъщния. По този начин е показана връзката на човека със земята и дори отношението човек-бог.

Изрази като “Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани” и “Бог ни помага! Нека работим, нека работим” показват връзката между бог-земя-труд и човек.

Но освен тези универсални проблеми присъства и още един образ – образът на песента, която от своя страна пък е символ на живота и любовта. Тя също е неотменно свързана с човешкия живот, но по един особен начин, защото за разлика от хляба, земята, труда, тя не е средство за живот, тя е смисъл на живот.

Описанието на песента показва майсторството на писателя : “А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.” Песента не само символизира любовта, тя е средство за общуване, начин да бъде показана, тя е радостта в живота на хората.

Основното за Елин- Пелиновите разкази “но” тук е противопоставяне на смъртта и живота: “Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.” Този неочакван завой всъщност сблъсква двата плана. Пенка умира на нивата по време на жътва – това е , което я убива. А Пенка и Никола се обичат – това е, за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма.

Фактът, че девойката умира в труда си, прави смъртта й благородна и красива: “Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело да засени хубавото й лице… Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.” Присъствието на белия цвят подчертава чистотата и невинността на Пенка. Както и в другите разкази на Елин Пелин и тук социалната определеност преминава в нравствена и то особено подчертано – чрез сакралността на труда.

Не Пенка, а Никола е главният герой в “По жътва”, защото той е този, който понася удара на конфликта. Важен е и образът на общността, също така заради универсалността на проблема, от една страна, и поради селския начин на живот от друга. Колкото и лично нещо да е любовта, тя се разнася чрез песента, което я прави достояние за всички. Всеки е съпричастен към личната съдба на другите: “И булки, и моми, и мъже, и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.” Защото Пенка е мома, бъдеща булка и майка и всеки чувства съдбата й като своя. Чрез смъртта на Пенка, която е носител на бъдещето, умира самият живот.

Противопоставеността на любовта и насъщния присъства и в заключителната част на разказа: “На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите не се мяркаха работници. Макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.” Както Пенка става жертва в името на хляба, така златните класове са като изкупление на някакъв грях в името на любовта. Сякаш човешкият живот е една постоянна борба между материя и дух.

Оксиморонът “Полето празнуваше тъжен празник” звучи като житейска мъдрост за вечната борба между щастие и нещастие, живот и смърт, тяло и дух.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave