Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. Това е един модерен начин на изразяване, ориентиран към невероятното и фантастичното. Така са възприемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-невероятния начин. Проницателният поглед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за писателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светослав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото отбрано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хората. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com