Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. То­ва е един модерен начин на изра­зяване, ориентиран към невероят­ното и фантастичното. Така са въз­приемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-неве­роятния начин. Проницателният пог­лед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за пи­сателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светос­лав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото от­брано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хора­та. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.

В разказа „Дамата с рентгенови­те очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com