Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов, които я почитат и уважават, грижат се за нея, защото тя е частица от техния малък, но истински живот.
Авторовитие герои не са измислени и неземни, те са обикновени хора със свои съдби и проблеми. Пълнокръвните и жизнени образи, сътворени от писателя, показват умението му да наблюдава и оценява, да вниква дълбоко в същността, да търси и извлича най- важното, чисто и неподправено, от селския бит и колорит.
Духовно сроден с душевността и патриархалното мислене на селянина, както и с йерархията в неговата ценностна система, Елин Пелин се придържа към правдата, малката житейска правда. Остава верен на традицията, започнала още от Каравелов, Влайков и Вазов. Времето, в което твори, е свързано с големи промени в българското село и под ударите на едно ново общество буржоазното, се разпадат патриархалните нрави, разрушава се хармонията в техния свят.
Родена от конкретния исторически момент, повестта „ Гераците" представя разпадането на семейната задруга и смяната на ценностните критерии. Разкрит е вечният проблем между поколенията- децата не приличат на своите родители. Светините на миналото нямат стойност в настоящето. Конфликтът не е само социален, но и нравствено-етичен. Трагизмът е засилен от противоречието между три поколения- отбелязва се различието в нравите, начина на живот и светогледа. Авторовата позиция е свързана с измеренията на християнската религия и патриархалната същност на селото. Творецът се противопоставя на града- символ на злото, където хората са жалки, фалшиви, лицемерни и безсърдечни, липсва селската идилия и топлота.
По-морален, по-добър и чист е светът, в който живеят и създават семейството си баба Марга и дядо Йордан. Образът на Герака е представен в развитие, очертани са двата полюса - възход и падение. В началото на повестта е представено имотното състояние на героя. Положителните му качества се разкриват постепенно: "пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот" - човек обикновен, възприел моралните изисквания на времето и продължител на бащината традиция. Показвайки добродетелите му, писателят загатва, че „ надарен с ум практичен и с търговски способности" , " бе съумял да натрупа и пари".
Налице са предпоставки в характера на дядо Йордан Герака, които довеждат по-късно до разпадането на семейството. Направил е промяната, натрупал е имот, което го отделя от останалите в селото, "но той имаше меко и добро сърце".
Настъпването на жътвата за Герака е истински празник и с една особена възхита той ще изрече своя благослов: "Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя. " Личи, че е действително щастлив, когато е до нея, когато усеща топлия, опияняващ дъх на зрялото жито. Земята е тази, която го храни, грижи се за него, гали го с нежния полъх на вятъра и му нашепва с тайнствената музика на природата. Тъй, без думи, но тоя разбира, защото е слят с нея, първичното е силно проявено все още в него. Изпитва радост и задоволство, когато е в нейната прегръдка, тъй като се чувства уютно и приятно в собствената си "голяма и бяла къща" – символ на сговора и хармонията в семейството, а "широкият двор" – на простора, чистота в отношенията и разбирателство между отделните му членове. Кичестият бор – "единственият в цялата околия" символизира традицията, завещана от прадедите – " той е семейното знаме на Гераците", техен безмълвен страж и покровител.
Баба Марга е сигурна опора на дядо Йордан, тя е душата на къщата и кръчмата му, неговата вярна помощница и другарка. Той оценява способностите й, доверява й се напълно.
Несъзнателно доловили полъха на новото време, прозрели интуитивно една истина, която ще съпътства живота на децата им, родителите искат да им оставят "добро име и добро наследство". Над всичко двамата поставят честта и благоразумието на човека, но все пак са оценили, водени от житейския си опит, силата на парите, които застават в основата на бъдещите семейни разногласия. геракът дори и не подозира колко пагубна за тях е парата, разрушителна на щастието, отровила красотата във взаимоотношенията между близките, прогонила доброто и човешкото от техните сърца. И тъкмо това е причината семейството бавно, но сигурно да стигне до края на нравственото си падение.
Със смъртта на баба Марга пада бариерата, а "семейната колесница тръгва по нанадолнището" и изскача от правия житейски път. Всъщност тя отдавна е тръгнала "по камъняка" – споделя с болка и тревога Елин Пелин.
Герака остава сам. Никой вече не се вслушва в думите му, а прави това, което смята за добре. Дори нужното уважение към по- възрастния е изчезнало. Една голяма рана започва да расте в сърцето му, разбирайки, че нещо завинаги се е прекъснало, че идеалът му за добро и благополучие ?^ всички е рухнал пред очите му. Злото е посяло своите отровни семена, душите на децата му, " любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя".
Обидите и огорчението, вечните караници и пререкания разделят близките, живели до вчера заедно в радости и несгоди, на една трапеза, в една къща- винаги сплотени и единни. Опората е била в семейството, всеки е давал от себе си, жертвал се е, лишавал се е от нещо, за да има за другия . Този задружен, весел, всеотдаен и щастлив живот е останал далеч, сякаш никога не е съществувал: " Изпълзяха като змии, незнайно откъде сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой."
Авторът така образно предава развоя на събитията, че мнимият патриархален уют в селското семейство главоломно се устремява надолу, към бездната на подлостта, коварството и покварата. Ние сме неми свидетели на трагедията, но не можем да помогнем да се излезе от омагьосания кръг на орисаното битие.
Синовете на дядо Йордан „ бяха царе на полето, на нивите и ливадите особено по- големият- Божан. " Той е носител на доброто и злото. Любовта към земята и неговото трудолюбие са онези нравствени добродетели, наследени от баща му: " ...полската работа бе неговата стихия" , най-радостният миг в живота му- настъпването на жътвата, защото земята ще се отблагодари със своето безценно богатство за положените грижи. И за да подчертае още по- силно връзката му с нея. Елин Пелин дава следното описание; ° лицето му имаше прегрелия цвят на пшеничено зърно, и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя". Земята е неговото съкровище и трудът за нея го радва, кара кръвта му да пулсира в живите, да се чувства щастлив и изпълнен със задоволство. Всичко, което го свързва със селския трудов човек, постепенно се стопява. Любовта към земята се превръща в алчност, а трудът му в начин за трупане на пари. И той започва да връзва снопите като скъпоценна плячка, да изсипва житото в хамбара с трескава ненаситност. Мисълта, че той, Божан, работи най-много от братята, а получава равен дял, когато заслужава повече, го озлобява. Затова точно той ще бъде първият, който ще постави въпроса за подялбата на имота.
Неговата неприязън към; близките засилва скъперничеството и желанието му сам да управлява, подкрепян от злата си жена. Авторът не случайно не споменава името и. Наречена е просто Божаница. Тя няма лице. Мъжът и постепенно се превръща в един груб, безсърдечен човек-егоистичен и жесток. И в дъното на всичко това са пак те парите "той обичаше премного парите" - споделя с горчивина Елин Пелин, "беше хитър и стислив", "правеше нечисти сделки с простите селяци" . Промяната е необратима. Опустошен и мъртъв е вътрешният му свят, след като посяга на събраните с труд пари на баща си. Двубоят в сърцето му е спечелен от злото, съмненията и колебанията отстъпват пред решителността му да извърши престъпление. За страданията на останалите Божан няма да отвори сърцето си, превърнато на камък от изпепеляващите грозни страсти и безчувственост. Завинаги си е отишло доброто, дори преминаването на погребалната процесия на Елка не запалва искрица състрадание, не го интересува и съдбата на братовото дете. Завинаги „ ослепява" за красивото и истинското, за онова, което осмисля живота на хората, откъдето извира щастието и тихата радост, задоволството от честния труд и добре свършената работа. Нямат измерение у него тези добродетели, той е една безскрупулна машина за трупане на пари, които са в центъра на неговото съзнание. Всичко останало няма, стойност, не съществува. Защо ще откъсва от скъпоценното си време, когато може да продължи ограждането на поредната си ливада? Защо ще отделя от „ толкова важната си работа" , за да помогне на едно нещастно дете, станало без майка, без ласка и бащина закрила?
Много вярна е преценката на Елин Пелин, изказана чрез думите на хората от селото: " Отсега нататък той ще царува- другите ще робуват." Поставено е началото на социално- нравственото разслоение не само в отделното семейство, а и в цялото българско село. Образът на Божан е обобщителен, той не е първият, нито ще бъде последният, той е само един от онези във формиращото се буржоазно общество, които ще използват труда на хората за собствени облаги и цели.
По друг път тръгва средния син на Герака-Петър. Безцветен и безхарактерен човек, той се оставя да бъде носен от течението. "Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на оня, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже." Тази негова нехайност и безразличие довеждат по- късно до разрухата на неговата личност. Паразитът Петър е прекрачил границите на патриархалния свят, щом може да погледне на собственото си огнище без ищях, щом може сърцето му да се изпълни с безсилна завист към Божан, щом вече трудът го плаши и гледа земята си като чужда.'Дори за семейството си не помисля, разчитайки единствено на ., приказните пари" на баща си. Не е по неговите сили да се справи с промяната и да се бори с проблемите. " Той почна да мечтае и да -чие. Мечтите убиваха волята му за работа. Пиянството го угнетяваше." Д бъдещия свят Петър не може да просъществува, обречен е.
Пълна противоположността него е Павел, третият брат, на когото новият живот изцяло приляга. Най-малкият син на дядо Йордан, беше пъргав, пресметлив и очеваден човек." На него Герака възлагаше голелите си надежди. Знаейки, че е убиец на баща си, Павел използва тази негова слабост, за да получи това, от което се нуждае. Той е първият от братята, който се откъсва от земята, полето и нивите, превръщайки се в нравствено деградирала личност, в едно зло, което опустошава и унищожава. Остава в казармата и града, защото животът там му харесва с всичките удоволствия. които му предоставя. Макар и от село, Павел винаги разполага с много пари.
Това довежда до неговото лентяйство и нравствено падение. Лъже семейството си, близките, за н го те отдавна не съществуват. Единствено когато се нуждае от пари, чука на бащината врата. Завърнал се след дълг отсъствие в родното селце, не забелязва прегръдката и свежия полъх и природата, уханието на плодородната земя и нежната песен на птиците. Когато го вижда, Герака се радва като дете, защото най- после неговия-любим син се е завърнал. Готов е да махне с ръка и да опрости всичките му грехове, да забрави терзанията и неволите за да има мир, разбирателство и любов в семейството. Вярва старецът, че всичко може да се поправи, че децата му отново ще се обичат и ще бъдат щастливи. Закопнял за близък човек, на който да разкрие сърцето си и да бъде разбран, който да оправдае доверието и скритите му надежди, той изповядва пред Павел измъчената си душа, разкрива мъката и болката, натрупани в изстрадалото му сърце от дълго преглъщаните скърби и тревоги. Но вместо помощ и състрадание дядо Йордан среща ледено безразличие и равнодушие. Павел вече не е онова жизнерадостно момче, което Герака познава. Павел сега е друг- пременен изцяло, изстинал към родния си баща, станал вече чужд.
Чужда му е и Елка, скромната селска жена, която го чака в чуждата му вече къща, лишена завинаги от голямата и чиста любов, пламтяла някога между нея и Павел. Пепел е посипала душата й нищо не може да се върне назад. Мъжът й не вижда или съзнателно не иска да види очите й, изпълнени със скрита любов и копнеж. Те говорят много и за безсънните нощи, и за лелеяните мечти извор на истинска жертвоготовност. Устните й мълчат, но очите не могат да скрият онзи парещ въпрос, от който Павел бяга. На мъртво е към нея сърцето му, защото Елка вече не е онова „най-хубаво момиче в селото", прекрасна не само по външност, но и със своя нравствен вътрешен свят. Тя е благородна, възпитана в духа на здравите патриархални традиции, не може да се промени и оттам идва блясъкът на нейния обаятелен образ. Угасва бавно като звезда, защото сега за Павел тя е една от многото жени в големия коварен град, който докрай е изпил духовната "ду същност. Душата му е ограбена, защото у него вече живее друг-дяволът. причиняващ само нещастия, мъки и ужас. Като че ли по ирония на съдбата тъкмо този, на когото възлага своите бъдни дни старият Герак, е причина за трагичния срив, довел до гибелта; на младата жена. Омърсена е тялом и духом Елка, неговата снаха. Тя не иска да бъде друга, затова не може да съществува в тоя жесток и омразен свят. Не е и стока без стойност, която може да се продаде на пазара, ;а жив човек, уязвим от промените на времето. Дори и изоставена, отблъсната от Павел, Елка все пак запазва в себе си нежността, добротата и любовта, като вярва, че всичко това, което носи чисто в себе си, ще го върне отново при нея. Дълбоко в сърцето си жената запазва най- светлото от съвместния светъл предишен образ, за да може да преживее ужаса от кошмарите в онези нощи, плачеща скришом от болката, че е сама.
Но идва денят, в който тя разбира гаврата с нейните чувства и със самата нея. И това е краят. Чашата на търпението прелива, вече нищо не я спира- Елка не вижда смисъл в живота, узнавайки, че мъжът и е погазил всичко свято-любов, семейство, баща, земя. Единственият изход за нея е смъртта, която ще я спаси от срама и позора пред хората от селото, ще я освободи от хаоса на този полудял свят, ще я възмезди за всички терзания, скрити сълзи и несбъднати мечти. Отива си от света така тихо, както е и живяла- неразбрана, неприласкана, оплакана само от своя свекър.
Един рухнал бор, една изпепелена душа, разбити сърца, един угаснал взор на старец, умрял на прага на бялата някога къща- една вълнуваща среща с един отминал свят......
@bgmateriali.com
