Ценностите – истински стойностните неща в живота на личността и колектива. Те са духовните и нравствени опори в историята на един народ и в съществуването на отделния индивид. Традиционните български ценности са утвърдени по блестящ художествен начин във фолклора. Народните песни, приказки, пословици и поговорки въздигат такива национални добродетели като трудолюбието, честността, скромността, смелостта, а порицават егоизма, страха, подлостта, предателството. Тази традиция се продължава и обогатява и чрез личното творческо дело на писателите класици.
В нравствения облик и в действията на главните герои от Каравеловата повест “Маминото детенце” е трудно да се открият традиционните за българина ценности. Националните добродетели присъстват в творбата със своите отрицателни знаци – лъжа, кражба,мързел, безотговорност, егоизъм. Тези негативни характеристики са изведени чрез представителите на едно чорбаджийско семейство – Нено, Неновица и сина им Николчо. Осмивайки паразитния начин на живот на тази материално обезпечена, но духовно несъстоятелна фамилия, авторът внушава мисълта, че човек, който живее само за себе си, без отговорност към другите, рано или късно се проваля.
Л. Каравелов започва своя разказ с прекрасна майска картина в Казанлък – този земен рай със зеленина и цвят, с благодатна слънчева светлина. Красотата в природата прониква и в човешките души – девойките работят с радост и песен на уста в трендафиловите градини. Тяхното трудолюбие носи жизненост, всеотдайност и красота. Трудът създава усещане за пълноценен и значим живот. Тази картина е в ярък контраст с ежедневието в дома на чорбаджийското семейство. Там времето е спряло. Няма движение, всичко върви по един неизменен ред, подчиняващ се на леността и безразличието към околния свят. “Тишина и спокойствие” царува в Неновия дом.
Нено и Неновица водят безсмислен и нищожен живот. Около тях кипи усилен труд, но това не ги засяга.Нено е облечен в празнични дрехи, но цялата му външност е грозна и отблъскваща. Външността му е обрисувана със сравнения, взети от растителния и животинския свят – лебеници, “урязалки козина”, “подлоги”. Определенията “неразделно мазно тяло “ имат емоционално звучене и създават отрицателно отношение към героя. Очите са прозорец към душата на човека, но при Нено те са “две черни точки” и не говорят нищо.Героят се е отдалечил от човешката си същност, защото не притежава нравствени добродетели, откъснал се е от труда и няма духовни интереси. Удобството, тишината и спокойствието са единствените блага, от които се ръководи.
Гротесковата външност е съчетана с високомерното поведение. Нено запълва времето си с безсмислени напътствия към слугата Иван Нищото. В леността си той няма време за възпитанието на единственото си дете и затова го поверява на слугата. Още в началото бащата не е в състояние да бъде пълноценен родител и става един от основните фактори за морална деградация и пълното падение на Николчо. Този резултат е следствие на нравствената непълноценност и нищожността на чорбаджията. Той не изгражда добродетели у сина си, защото сам не ги притежава. Господарското му самочувствие го кара да се държи високомерно и жестоко:”Не оставяй момичетата да седят и да лапат мухите.” В изкривения морален свят на чорбаджията само парите са достойни за уважение.
Съвсем различен става Нено при появата на чорбаджийката. Той е готов да слуша нейните заповеди и да се подчинява, защото е слабохарактерен, безличен и нищожен. Авторът си служи с карикатура и гротеска, за да създаде представата за нея” това нещо, което имало сходство с ония двуеноги животни….” Нищо човешко не е останало в образа на чорбаджиите. Неновица е ленива, алчна, зла и животът й се подчинява на три жизнени начала, ярко доказващи нейната ограниченост и бездуховност: „да не излазя из къщата им онова, ….” Скъперничеството на героинята се превръща в цинизъм, ограничеността – в безнравственост. Бездуховните хора, чийто живот е лишен от нравствен смисъл не могат да възпитават пълноценно поколение. Моралната деградация на Николчо идва преди всичко от семейството, а училището преповтаря “нежната родителска педагогика”. Женитбата му с Пенка е егоизъм от страна на родителите. Изчезнали са установените патриархални правила за социален ред.
Чрез своята повест “Маминото детенце” Каравелов внушава мисълта, че мързелът, егоизмът и родителското нехайство духовно осакатяват човека. Според автора хората не се раждат лоши или добри, а стават такива под влияние на средата. Богатството и стремежът към житейско добруване сами по себе си не са пороци, но когато са подкрепени от липсата на културни интереси и родителска безотговорност, стават двигатели на пороците. Урокът на Каравелов, макар и изказан негласно, е ясен – всеки, който умножава богатствата си,трябва да увеличава и духовния си и нравствен потенциал.
@bgmateriali.com
