Христо Смирненски
    Юноша

    Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
    не попитах защо ще умра,
    тук дойдох запленен и от сивия ден,
    и от цветната майска зора.

    Поздравих пролетта, поздравих младостта
    и възторжен разтворих очи,
    за да срещна Живота по друм от цветя
    в колесница от лунни лъчи.

    Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
    не поръси ме ябълков цвят:
    пред раззинали бездни до черни стени
    окова ме злодей непознат.

    И през облаци злоба и демонска стръв
    черна сянка съзрях да пълзи —
    златолюспест гигант се изправи сред кръв,
    сред морета от кръв и сълзи.

    В полумрака видях изтерзани лица,
    вред зачух плачове като в сън
    и жестока закана на гневни сърца
    се преплете с оковния звън.

    Аз познах свойте братя във робски керван,
    угнетени от Златний телец;
    и човешкия Дух — обруган, окован,
    аз го зърнах под трънен венец.

    И настръхнал от мрака на тази земя,
    закопнях, запламтях и зова:
    — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
    Загърмете, железни слова!

    Нека пламне земята за пир непознат,
    нека гръм да трещи, да руши!
    Барикаден пожар върху робския свят!
    Ураган, ураган от души!…

    И тогава — залюбен в тълпите, пленен
    от лъчите на нова зора, —
    без да питам защо съм на тоз свят роден,
    аз ще знам за какво да умра.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave