Творбата е написано през 1913г. и излиза за първи път в сп. „Смях”, г. III, бр. 15 от 3.09.1913г. Посветено е на рано починалата от туберкулоза учителка Мара Василева – Звънчето. Този факт и съдържанието на творбата я определят като любовна елегия.
1913г. е фатална година за Дебелянов. Тогава умира майка му, а той болезнено изживява трагичното поражение на България във войната. През тази година поетът е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Всички тези събития отекват дълбоко в душата му и ,,спомагат“ той да напише поредната си творба, в която разкрива душата си, наранена от несправедливостта на живота и любовта.
Заглавието на творбата се заиграва с времето, като посочва бъдещо действие, свързано с миналото. Бъдещото спомняне на аза е насочено към миналото. От него изплува образът на любимата. Миналото е свързано с щастие и любов. Настоящето е изпълнено с болка и колебание и препраща към незнайното и несигурно бъдеще.
Идеята за оплакване на някого или нещо е водеща за жанра на този тип творби. И тук азът оплаква загубата на любимата и невъзможната любов. Това тъжно чувство рязко контрастира с красивата картина, която описва любовта. Тя е бленувана, но и неосъществима. Любовта е безвъзвратно изгубена в миналото и вече няма да се върне.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
