"Песента на Солвейг" - Йордан Йовков

Присъствието на войната се долавя и в разказа "Песента на Солвейг". Писателят отново е далеч от военните действия, но това не намалява силата на разказа. Тук Йовков се спира върху отражението, което войната има върху онези, които не са преки участници в нея. 
Хваната в капана на едно несъответстващо на младостта й битие, младата цигуларка Аня търси спасение в изкуството. Раздялата и болката на осиротялата двойка родители, загубили във войната единствения си син, навярно прочут бъдещ музикант като Аня, води младата жена към преоткриването на своята идентичност. Тя придобива увереност, че с музиката си ще може да окрили хората в хаоса на техния объркан свят, да потърсят доброто и да заживеят с милост и обич помежду си. 
В най-страшното време големият хуманист извежда значимата мисия на изкуството като спасител на духовните ценности у човека. Необходим е нов генератор на центростремителни сили, който да възстанови разпиления смисъл, нарушената хармония, изгубената идентичност; необходима е нравствена алтернатива, която да възстанови разрушените връзки между човека и света, да пренареди ценностните ориентири на битието. И този нов генератор е именно творчеството. В този смисъл раздялата на младия офицер с близките му отприщва притъпените нравствени сетива на младата цигуларка, припомня й нейната творческа мисия, възвръща изгубената й идентичност. Така нечовешката същност на войната е разкрита чрез страданието, което носи на главната героиня, а съпричастието в непонятната тиха скръб придава на изпълнението й не просто виртуозност. Насища тоновете с чувство, задушевност и топлота, чистота и нежност, превръща песента на Солвейг в песен на сърцето, на душата, претворила болката в истинско изкуство. 
Чрез мъката и тъгата си младата виолонистка превръща музиката си в изповед за несбъднатата мечта, за дълбоко изстраданата си неосъществена любов, причинена от тъмните гибелни сили на войната. 
В този разказ Йовков никъде не открива ужаса и жестокостта на войната, но поетичното й отрицание се чувства съвсем осезаемо.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave