„Радини вълнения“ („Под игото“) – анализ
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Радини вълнения“ е глава от романа „Под игото“. В сюжетното действие тя предшества главата „Представлението“ и е една от най-важните за изясняването на основните герои в романа. В нея се обрисува и първият сблъсък между Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов.
■ СЮЖЕТЪТ
Главата „Радини вълнения“ описва тържеството по случай завършването на учебната година. В традициите на българското училище през Възраждането това е голям празник. На него учениците демонстрират постигнатото през годината пред видните представители на общността. Това е и празник на българския дух. Във времената на чужда зависимост знанието и просветата са особено ценени. Единствено чрез тях потиснатите могат да противодействат на своите тирани и да се разграничат от тях.
Сюжетът следва определена постройка. Началото на изпита и първите въпроси, отправени към учениците от учителя Климент, представляват въведението в сюжетното действие. Включването на Стефчов в изпита има характер на заплитане на сюжета. След Стефчовите сложни въпроси напрежението стремително нараства във възходяща посока до върховия момент - появата на Бойчо Огнянов. Това е и моментът на отдъхването - Огнянов поема нещата в свои ръце и получава първите успешни отговори от ученичките. Сцената с объркването на Събка има функцията на разплитане на сюжета, а последвалото успокоение и ута- ложване на емоциите - на заключение.
■ ЖАНРЪТ
Главата „Радини вълнения“ представлява само един епизод от романа. Заедно с другите епизоди тя съставя структурата на произведението и конструира широкомащабния романов свят. В нея се проявяват някои от специфичните похвати, чрез които се гради творбата. Това са изненадата и неочакваният обрат на действието. Употребата им увеличава напрежението и привлича вниманието на читателя към представяните идеи.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Темата за просветата и за силата на знанието е сред водещите в романа. Именно сцената с годишния изпит е неговата върхова изява. Не е случайно, че предметът, по който се изпитва, е българска история. Задават се въпроси за най-славните моменти и имена от нея - за цар Борис I, цар Асен, светите братя Кирил и Методий. По този начин се подчертава българската принадлежност на участниците, а наученото от историята е повод за самочувствие и гордост. Темата за миналото на народа естествено се свързва и с очакванията му за бъдещето. Тези очаквания прозвучават ясно и силно в класната стая от устата на Съб- ка, която огласява споделяните тайно в българските домове надежди и революционни идеи.
По особен начин е поставена темата за своите и чуждите. Тя се отключва след думите на Събка, които открояват двата лагера в обществото на малкото градче - на чуждите и на своите. Чуждите - това са тези, които поради страх или отказ от родното се кланят на чуждата власт като Кириак Стефчов и неговите привърженици, а своите са патриотично настроените българи като чорбаджи Марко, Рада Госпожина, кака Гинка. След благородната си постъпка възприеманият в началото като чужденец Бойчо Огнянов също е разпознат като свой.
Присъства и познатият вече мотив за песента. За разлика от главата „Представлението“ тук песента е само спомената. Тя отбелязва обаче съществен момент - успешното приключване на изпита.
■ ГЕРОИТЕ
Основни герои са Рада Госпожина, Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов. Образите им са изградени чрез контраст (противопоставяне). На благородния и добронамерен Бойчо Огнянов е противопоставен студеният и жестокосърдечен Кириак Стефчов. Сблъсъкът помежду им е резултат от коренно противоположните ценности, които двамата застъпват. Това е и първата публична изява на Бойчо Огнянов в хода на рома- новото действие. След тази сцена той е приет от обществеността на Бяла черква, но същевременно си спечелва и много врагове, най-жестокият от които е Кириак Стефчов.
Кириак Стефчов е водещата фигура сред отрицателните герои в романа. Като такъв той се появява и в тази глава. Той е типичният вредител, който действа единствено в собствена полза. Кръгът от поддръжниците на Кириак Стефчов също е очертан. Това са Хаджи Ровоама, Нечо Пиронков и неопределените „трима-четворица“, които последват Стефчов след гневното му напускане на класната стая. Имената на тези „трима-четворица“ остават неназовани и така повествователят изразява пренебрежението си към тях.
Михалаки Алафрангата, учителят Климент, чорбаджи Мичо, Събка, Райна, дядо поп Ставри са само скицирани. В общата галерия от образи на произведението те заедно с другите романови герои изграждат събирателния облик на българския народ. Особено се откроява кака Гинка, която впечатлява с безстрашието си и със силно развитото си чувство за справедливост.
■ ЛУПА
Характеристиката на героите в представения епизод се постига чрез описанието на техния външен вид, постъпки, действия и изказвания. Специално внимание авторът отделя на портретната им характеристика - описанието на лицето и външния вид на героя. Главата започва именно с портретното описание на Рада Госпожина. Акцентира се върху нейната красота - тя е високо, стройно и хубаво момиче. Чертите й - светъл поглед, миловидно, чисто и бяло лице - подсказват за нейната душевна чистота и светъл характер. За придаване на плътност на изображението повествователят споделя и биографични моменти. Тя е сираче - съдбата й е на цвете, пораснало, без да бъде поливано. Нейният портрет е в противоположност със задушливата и мъртвешка атмосфера, в която живее. Портретното описание на Бойчо Огнянов също е изградено чрез контраст. На фона на студения и неприветлив поглед на Кириак Стефчов се откроява мъжественото и енергично лице на Огнянов.
Важна е и речевата характеристика - начинът, по който героите говорят и се изразяват, интонацията им. Стефчов говори сложно и отвлечено. Той поставя въпросите си с цел да омаловажи изучавания предмет и да докаже, че е преподавано небрежно. Стремежът му е да изяви себе си за сметка на подплашените ученички. Думите на Огнянов са ясни и разбираеми. Пълнотата на образите се постига и чрез проследяването на реакциите на околните (страх, напрегнатост, облекчение, одобрение/ неодобрение).
Специфичната употреба на цветовете също спомага за характеризирането на героите и техните преживявания. В началото на изпита преобладават пъстрите и жизнерадостните цветове. С появата на Стефчов лицата на ученичките и на тяхната учителка стават бледни. Намесата на Огнянов отново връща светлината в класната стая.
@bgmateriali.com
