Принц Хамлет е обзет от мрачна меланхолия. Завърнал се в Дания от Витенберг, университет в Германия, за погребението на баща си, той с ужас открива, че майка му се е омъжила повторно, и то за Клавдий, чичо на Хамлет и брат на мъртвия крал Хамлет. За Хамлет тази непристойна женитба е кръвосмесителен грях. А още по-лошо било, че Клавдий се самопровъзгласил за крал на Дания и отнел законното право на Хамлет на трона, което накарало принца да заподозре някакво „подло дело” (I, 2).
Хорацио и двама благородници от нощната стража разказват на Хамлет за появата на призрака на баща му, с което потвърждават обзелите го подозрения. Призракът му казва, че не може да намери покой, защото бил убит по най-жесток начин от собствения си брат, Клавдий. След това разказва как, докато спял в градината, Клавдий го издебнал и излял в ухото му сок от отровна билка. Без да има възможност да се изповяда и да получи опрощение на греховете си, той е осъден за известно време да броди нощем по земята, а денем да търпи „мъките на серните огньове” (I, 5) в чистилището. Призракът умолява Хамлет да отмъсти за смъртта му, но да не прави зло на майка си, а да я остави на Бога и острите бодли на съвестта. 
Хамлет решава от този момент нататък да се държи така, сякаш е луд, „за в бъдеще ще сметна за уместно да разигравам роля на чудак” (I, 5), да надене маската на мнима лудост, която да му позволи, без Клавдий да го заподозре, че знае истината, да наблюдава всичко, което става в двореца. Но скоро Хамлет открива, че съмненията му съвсем нарушават душевното му равновесие и наистина го докарват почти до лудост. Разстройството на духа му го довежда до колебания и нерешителност и дори нещо повече – Хамлет започва да се измъчва от съмнения дали призракът, който е видял, е наистина на баща му и дали това не е дяволът, дошъл да го изкуши. Той се измъчва от немощта си, която възприема за проява на страхливост от своя страна, защото не може да се спре да размишлява и да анализира прекомерно. Думите го лишават от способността му да действа, но същевременно светът, в който живее, очаква от него точно обратното – решителни действия. 
За да провери истинността на думите на призрака, Хамлет прибягва до помощта на трупа гастролиращи актьори, които представят пиесата „Убийството на Гонзаго” с няколко добавени от принца стиха, пресътворяващи убийството на баща му така, както го описва призракът. Хамлет нарича преработената пиеса „Мишеловката” и планът му се увенчава с успех. Както Хамлет очаква, реакцията на краля на сцената с убийството, което толкова много прилича на собственото му злодеяние, издава нечистата му съвест. Клавдий не дочаква края на пиесата, той внезапно скача на крака, поисква да запалят светлината и под претекст, че му е лошо, излиза от залата. Вече абсолютно убеден във вината на Клавдий, Хамлет решава да го убие. 
С нерешителността и мудността си, Хамлет става причина за смъртта на шестима човека. Първият от тях е Полоний, когото Хамлет пробожда през гоблена, зад който старият съветник се е скрил, за да подслуша разговора на принца с майка му. Клавдий наказва Хамлет за смъртта на Полоний, като го изпраща в изгнание в Англия. Преди това Кралят е извикал приятелите на Хамлет, Розенкранц и Гилденстерн, в Дания, за да шпионират племенника му. И сега ги изпраща като негови придружители в Англия, където те трябва да го предадат в ръцете на английския крал, заедно с няколко писма, в които Клавдий заповядва Хамлет незабавно да бъде екзекутиран. Хамлет разкрива заговора и подменя писмата, като по този начин изпраща двамата си другари на смърт. Офелия, обезумяла от смъртта на баща си и държането на Хамлет, се удавя, докато пее тъжни любовни песни, в които се оплаква съдбата на изоставената любима. Смъртта й е последвана от тази на Лаерт, нейния брат. 
Лаерт, завърнал се от Франция, за да отмъсти за смъртта на баща си, става свидетел на умопомрачението на Офелия. След погребението на девойката, на което Лаерт и Хамлет се нахвърлят един срещу друг, за да докажат кой от двамата е обичал повече Офелия, Лаерт се заклева да му отмъсти и за нейната смърт.
Необременен от думите, Лаерт влиза в таен заговор с Клавдий да убият Хамлет. По време на дуела Лаерт и Хамлет разменят шпагите си и принцът го ранява със собствената му шпага, чието острие е намазано със смъртоносна отрова. Преди да издъхне, Лаерт казва на Хамлет, че той също е ранен със смъртоносното оръжие и че скоро ще умре. В същия миг кралицата пада и един от придворните, Озрик, извиква: „Кралицата!” (V, 2).
Гертруда, убедена, че Хамлет е спечелил състезанието, отпива в негова чест от чашата му, в която Клавдий е сипал отрова. Кралицата умира.
Лаерт признава на Хамлет участието си в коварния заговор и му поисква прошка. Последните думи на Лаерт са, че за всичко е виновен кралят. Разярен, Хамлет пробожда Клавдий с отровната шпага и излива в гърлото му отровното вино. Преди да умре, Хамлет провъзгласява норвежкия принц Фортинбрас за наследник на датския трон и помолва верния си приятел Хорацио да разкаже на света историята му и истината за събитията, довели до кървавата трагедия в Елсинор. В последния миг от живота си Хамлет най-накрая се освобождава от властта на думите: „... останалото е мълчание” (V, 2).
Пиесата свършва с принц Фортинбрас, който в ролята си на крал на Дания издава първата си заповед – принц Хамлет да бъде погребан с всички военни почести.
 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave