II ГЛАВА ОТ „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ - ПОВЕСТВОВАТЕЛЯТ ПРЯКО ХАРАКТЕРИЗИРА ХЪШОВЕТЕ

II глава от повестта „Немили-недраги“ представя събития, които са естествено продължение на събитията от I глава. В тях участват някои от вече познатите ни герои:
•    най-напред вниманието е насочено към Странджата и към неговите действия, преди той да се пренесе в света на сънищата;
•    след това читателят проследява съня на младия Бръчков, у когото първата прекарана сред хъшовете вечер е оставила незаличими следи;
•    по-нататък ставаме свидетели как на сутринта Македонски повежда Бръчков към кафенето на Ламбри;
•    в края на главата проследяваме как първо-началният късмет в играта на карти с Ма-кедонски подвежда Бръчков и той изгубва всичките си пари, надхитрен от някогашния войвода.

Събитията, представени във II глава, са продължение на събитията от I глава. Чрез новите ситуации, в които са въвлечени вече познати за читателя герои, се обогатява представата за тях и се добавят нови щрихи към колективния образ на българския хъш.

Повествованието във II глава след началното описание на действията на Странджата, преди да заспи, прекъсва и отстъпва място на емоционално поднесените оценки и размишления на повествователя за българските хъшове в чуждата страна. Тази част започва така: „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества...“, и завършва с прочувственото обръщение към България: „О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от теб! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...“. Такава част от текста, която прекъсва повествованието, наричаме лирическо отстъпление (или отклонение) - отстъпление, защото временно се прекъсва разказът за събитията, вложени в сюжета на творбата, а лирическо - защото повествователят споделя свои мисли, чувства и оценки по подобие на начина, по който се гово¬ри в лирическите творби.

Сънят на Бръчков има ключова роля в повествованието. Този герой, характеризиран като „ветреник“, който носи присъщия за младостта ентусиазъм и вече е написал патриотична поема, е запленен от своите нови познайници - хъшовете. В съня му оживява картина на битка в Балкана, подобна на битките, които са изобразени на картините, залепени на една от стените в кръчмата, и за които разпалено говорят посетителите. Така, макар в чуждата страна хъшовете да са обречени на бедност и на безславно бездействие, читателят има възможност да ги „види“ и като истински герои.

Да проследим в каква последователност са подредени отделните описания във II глава, кои са основните детайли, които ги изграждат:

1. Описанието на действията, които извършва Странджата, преди да заспи
Странджата е представен чрез:
•    детайли от портретна характеристика - носи съдрано и омацано сетре, окъсани и „запятнени“ панталони;
•    детайли от действия, които извършва - стои известно време замислен над това, за което са разговаряли; измъква от пояса си револвер и го окачва на стената; отива пред картината на посрещането, спира пред нея и я съзерцава „горделиво“; едва след това захлупва голямото гърне с виното, духва лампата и ляга.

2. Лирическо отстъпление
Най-напред са представени оценката и доводите на повествователя, че хъшовете са „измъчени същества“, защото:
•    живеят в крайна бедност, без подслон и без сигурна прехрана;
•    мъчи ги неизвестността за утрешния ден;
•    посрещнати са враждебно от местните хора и чуждият град за тях е като пуст морски бряг;
•    лишени са от възможността да заслужат препитанието си по почтен начин;
•    незаздравяваща рана в душите им отваря мъката по изгубеното отечество. Изразена е и оценката, че хъшовете са герои, заслужили слава с подвизите си в миналото и с мъжеството, с което понасят несгодите на изгнаническия живот в настоящето.

3. Сънят на Бръчков
Компенсира липсата на възможност читателят да „види“ хъшовете в битка. Един след друг в съня на Бръчков се появяват Странджата, Македонски и самият Хаджи Димитър - еднакво смели и разпалени. В битката Хаджи Димитър и четниците му са застигнати от смъртта, но тя е не плашеща и отблъскваща, а достойна и красива.

4. Приготовленията на Македонски и Бръчков да отидат в кафенето на Ламбри
Вниманието е насочено към:
•    Македонски - вече се е събудил и е „хвърлил две ракии на кредит у стария знаменосец“; с нетърпящ възражение тон подканва Бръчков да остави феса си и да го последва към кафенето на Ламбри;
•    Бръчков - събужда се „замаян“, едва сега осъзнава, че не е в Балкана; подчинява се на Македонски и тръгва след него, след като сменя феса си с капела, дадена му от Странджата.

5. Описанието на обстановката в кафенето на Ламбри
Обстановката в кафенето на Ламбри - напомня тази в кръчмата на Странджата; описана е по-пестеливо, с акцент върху „безбройните“ картини, на които са изобразени исторически личности и битки, съдбовни за народите на Балканите.

6. Играта на карти, в която Бръчков губи парите си
Чрез пряка авторова характеристика и чрез детайли от поведението им е обогатена представата на читателя за:
•    Бръчков, който е „изкусен“ в играта на карти и повежда в резултата, но не може да надхитри лукавия Македонски и в крайна сметка губи всичките си пари;
•    Македонски, който проявява буен нрав и докато губи, се ядосва, псува и удря картите по масата, а след това успява да победи, като излъгва наивния Бръчков, но продължава да демонстрира закрилническо отношение към него.

Втора глава има следните важни особености:

•    в контекста на цялата повест:
-    развива сюжетната линия, чието начало е поставено в I глава;
-    разширява представата за някои от героите - Бръчков, Македонски, Странджата;
-    допълва представата за местата, посещавани от българите в Браила, чрез детайли, представящи битовата обстановка в кафенето на Ламбри;
•    съдържа лирическо отстъпление, в което по- вествователят:
-    пряко изразява оценката си за хъшовете;
-    аргументира тезата си, че те са „нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“.

Във II глава действието „се придвижва“, като се проследява какво се случва с някои от представените в началото герои след нощта в кръчмата на Странджата. В тази глава се проявява и характерното за Базовия повествовател активно присъствие в света на творбата. В лирическото отстъпление пряко е заявено неговото отношение към хъшовете.

Повествователят и героите:
II глава се отличава от останалите глави в повестта „Немили-недраги“ най-вече с яркото присъствие на повествователя в художествения свят на творбата.
В лирическото отстъпление повествователят изгражда убедителна аргументация на своята теза за хъшовете. Тази теза е изразена в едно изречение: „Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“. Отсъствието на глагол сказуемо в това изречение съсредоточава вниманието изцяло върху същността на героите, които са едновременно и жалки, и величави.

Останалата част от лирическото отстъпление представя аргументите на повествователя в подкрепа на тази теза. Те може да се обобщят така: хъшовете са нещастни хора, защото са осъдени да живеят в бедност и в мъчително за тях бездействие в една враждебна среда; те обаче са и герои, защото имат славно минало и крепят духа си с възторжени мечти за бъдещето.

Словото на повествователя във II глава обогатява впечатленията на читателя за Базовите хъшове, като поставя акцент върху тяхната участ на бедни и отхвърлени от обществото хора. Чрез развълнуваното слово на повествователя в лирическото отстъпление до читателя достига съчувствието на автора към хъшовете.

Във II глава са откроени образите на Странджата, Бръчков и Македонски, които се доизграждат чрез различни детайли.

Затвърдява се представата, че Странджата е обединител и духовен наставник на хъшовете. Той последен си ляга и пръв се буди, за да поддържа уюта в иначе бедната кръчма; на неговата грижа и подкрепа разчитат обичайните посетители, макар че самият той е болен и беден.

Конкретизира се и представата за младия Бръчков. Характеристиката, която повествователят му прави в I глава, тук се подкрепя от конкретни проявления на героя. Най-напред сънят му говори за неговото разпалено въображение и за изключително силното впечатление, което са му направили хъшовете - не с окаяния си вид, а с мъжеството си и с миналото си на герои. Поведението му по време на играта на карти пък свидетелства за младежката му наивност и за огромното доверие, с което се отнася към Македонски.

Обогатяват се и впечатленията на читателя за Македонски. Ако в I глава чрез акцента върху лукавите му и дръзки очи и чрез поправките, с които Странджата прекъсва думите му, се загатва за неговата противоречива същност, то във II глава читателят вече има конкретен повод да заключи, че някогашният войвода в зависимост от обстоятелствата може да бъде ловък хитрец на дребно. Македонски не се поколебава да обере в играта на карти Бръчков, към когото иначе демонстрира голяма загриженост, а след като вижда колко притеснен е младият поет, да добави без никакво неудобство: „Ще те гостя, не се бой! Щото е мое, то е и твое!“.

Наред с конкретните герои, с които читателят се среща, II глава откроява колективния образ на българския хъш. Неговата същност е представена в лирическото отстъпление, което налага оценката на самия повествовател, че българските емигранти, колкото и различни да са един от друг, колкото и различни да са съдбите им, са част от едно духовно братство. Сплотява ги общата им участ на борци срещу робството, осъдени да бъдат изгнаници в чуждата страна, както и това, че всички те остават верни на своя висок идеал - свободна България.

II глава затвърдява впечатлението, че хъшовете са герои, отдадени на служенето на отечеството, чието страдалчество е достоен осъзнат избор. В развитие е представен образът на Бръчков - ако в I глава 20-годишният хлапак е възторжен ентусиаст, все още търсещ висок идеал, на който да се посвети, тук той вече е част от хъшовското братство. Макар още да не може да се нарече хъш, младият поет е зап¬ленен от своите нови познайници и както по всичко личи, е готов да приеме техните идеи и да стане един от тях. 

АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1. Сюжетът: Повествованието продължава сюжетната линия от I глава, но е прекъснато от лирическо отстъпление, в което повествователят пряко изразява своите мисли, чувства и оценки, породени от участта на хъшовете. След това сънят на Бръчков представя хъшовете в героична светлина - като истински юнаци в битка. Описанията в началото и в края на главата и речевата характеристика на героите допълват и затвърдяват представата за хъшовете, които в настоящето си са осъдени на жалко съществуване, но миналото им и мечтите им за бъдещето са белязани от величието на идеала, на който са се посветили.
2. Повествователят и героите: Активното присъствие на повествователя насочва възприятията на читателя и утвърждава неговото вече формирано отношение към героите, които будят състрадание, но и възхищение. Вниманието във II глава е насочено към конкретни герои, които са важни за цялостната представа за хъшовете, която гради повестта. Странджата е откроен като идеал за подражание - той е най-стар, най-мъдър, най-грижовен. Бръчков пък е най-младият, този, който ще стане приемник на идеите на борбата. А Македонски е най-противоречивата личност сред всички. Едновременно с вниманието към тези конкретни герои в лирическото отстъпление пък е характеризиран колективният образ на българския хъш. Така II глава предоставя различни гледни точки към основната тема на повестта, свързана с истината за българските „немили-недраги“, чиято саможертва става залог да бъде извоювана свободата.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave