Oбразът на бореца за свобода и правда в поемата "Хайдути" на Христо Ботев
Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. В поемата “Хайдути”, Ботев изцяло стъпва върху традицията на българската народна песен, за да предаде живота, подвизите и народното отношение към един от най – популярните български хайдути Чавдар войвода. Композицията на произведението е оригинална – разделено е на три самостойни части, които обаче не спазват историческия ход на събитията.
Така в първата част на поемата поетът разкрива собственото си отношение към герои като Чавдар войвода:
Блазе му, който за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави, лошия с ножа по глава...
Тук е заложено чувството на благородна завист към онези героични българи, които с оръжие в ръка са отмъщавали на чуждите поробители и социалните подтисници. Нещо повече – в подредбата на народната песен е представена гордостта на поета от факта, че неговата родина е майка на толкова много герои.
Във втората част на творбата Ботев разкрива героизма на Чавдар войвода, същността на неговото дело и широката му известност в циалата поробена България. Няма човек, който да не споменава името на големия български хайдутин с най – дълбоко чувство на преклонение и признателност:
и страпшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци,
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
В третата част Ботев влага основната сюжетна линия – осъзнаването на бъдещия борец, още от най – ранното му детство. Едва дванадесетгодишен юноша, малкият Чавдар вече е успял да прецени кои са враговете на народа и в лицето на своя вуйчо да познае чорбаджията – народен подтисник и социален враг. Силни и проницателни са словата му, отправени като укор към майка му:
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко, казвам ти –
Не ща при него да седя...
Най – яркото в образа на Чавдар е фактът, че още дете, той определя сам своя бъдещ път в живота – да поеме по утъпканата пътека на бащата хайдутин:
При татка искам да ида,
При татка в Стара планина;
Татко ми да ме научи
на к`ъвто иска занаят.
Освен вълнуващия образ на легендарния Чавдар войвода Ботев разкрива и образа на майката. Тя страстно желае нейният син да се изучи, за да се изтръгне от простотията и мрака на невежеството, в което са живели неговите родители. Така поетът утвърждава българката не само като патриотка, но и като радетелка на науката.
В диалога между майката и сина е стаена красотата на майчината любов,гордостта,че е родила смел наследник на съпруга си,но разбрала че усилията да го запази за себе си са напразни.Много е трудно за нея да страда не само за съпруг, но и за син, да пере кървавите хайдушки ризи на двамата свидни за сърцето й мъже.Чрез дълбоката скръб на майката Ботев разкрива страшната цена, която заплащат хайдутите за да бъдат народни закрилници. На фона на майчината трагедия по-ярко изпъква величието на подвига на тези народни защитници.Това е съдбата на възрожденската българска майка - да жертва най-скъпото си - децата си - за българската свобода.
Чавдар обича майка си и я жали, слуша я “със сълзи и той на очи”, но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище. Надделяла е у него буйната бащина кръв и затова той рипва от радост, когато узнава, че ще отиде “страшни хайдути да види”. Горещото му желание най-сетне ще се сбъдне.
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушко сборище;
С песен започва поемата, с песен-плач завършва тя. Това е плачът на българската майка, която оплаква съдбата си и тази на своето дете. На плача й Ботев е белязал цялата история, противопоставено й е отношението на бъдещия славен войвода, наследил юначеството от дедите си, решен да заяви силния дух и воля за свобода.
С поведението си Чавдар се изявява като истински родолюбец. За него смисълът на човешкия живот е във възможността да запази честта и достойството си, да се отрече от личното щастие, когато става дума за щастието на народа. Такива герои българите не забравят. Своята благодарност и преклонения пред героичния пример на хайдутите той е изразил в песните за тях. По цялата родна земя се носи песента за Чавдар, която възпява и обезсмъртява неговия подвиг. Подчертаната диалогичност на Ботевия поетически стил аранжира, призовава, вдъхновява и не оставя читателя безразличен към най-важния проблем - робство или свобода. Затова и образът на Чавдар е облъхнат с толкова много обич и вдъхновение. В името на великия хайдутин от XVІ век Ботев закодира собствената си съдба на революционер, който загива за свободата на народа.
@bgmateriali.com
