SolidWorks – основни понятия. Функции за създаване на модел на детайл

Един лист, на който е събрано най-необходимото за две операции – сглобяването и чертежът. Кратък справочен материал за работа със SolidWorks, оформен като два списъка с командите и пътищата до тях в менюто. Началото е с обяснение защо изобщо са нужни тези команди: за да бъде сглобен детайл, отделните съставни части трябва да бъдат фиксирани, премествани или ротирани, докато заемат положението си. От това уточнение следват и трите операции в първата част. Първият списък обхваща позиционирането. Преместване на компоненти, ротиране и налагане на геометрични ограничения – при всяка от трите е даден и българският термин, и оригиналното англоезично название, а за първите две е посочено къде се задават параметрите. Двуезичното изписване е удобно решение: програмата работи на английски, а изпитът и заданията са на български. Вторият списък е за чертежа и е значително по-обширен. Изброени са седем различни изгледа и разреза, като за всеки е даден пълният път в менюто – от главното меню през подменюто до конкретната команда. Обхванати са проекция в съответствие с модел, ортогонален изглед, допълнителен изглед, разрез с една секуща равнина, разрез с две секущи равнини, сключващи ъгъл помежду си, изнесен елемент и частичен наложен разрез. Именно тази последна група е най-полезната част. Разрезите и специалните изгледи се търсят най-често в менюто и точно там се губи време; тук всички седем стоят подредени един под друг, а разликата между близките случаи – например между двата вида разрез – е ясна още от названието. Материалът не обяснява как се изпълнява всяка команда стъпка по стъпка. Той е справка: казва какво съществува и къде се намира. Затова и обемът е точно колкото трябва, за да се държи отворен встрани, докато се работи по заданието. Студентът получава кратък наръчник за упражненията по компютърно чертане; преподавателят – готов списък, който може да раздаде като приложение към задачата или да използва като план на самото занятие.

Не готов доклад, а самите работни файлове – цялата курсова задача такава, каквато е предадена, с изходниците, които се отварят и редактират. Съдържанието е разпределено в три групи според програмата, с която е създадено. Първата е принципната схема. Тя е налична в два вида: като изходен файл на средата за схемно проектиране, в която е чертана, и като експортиран вариант за AutoCAD. Двойното наличие е практично – схемата може да се отвори и от човек, който не разполага с първата програма. Втората група е конструктивната част, изработена в SolidWorks. Тя обхваща два отделни детайла – основа и капак – всеки със своя файл на модела и със самостоятелен чертеж към него. Отделно има и файл на сглобената единица, в който двата детайла са обединени. Така се проследява целият ход на работа: първо детайлите поотделно, после сглобката, накрая чертежите за производство. Третата група е сборният чертеж в AutoCAD, придружен и от резервно копие. Заглавната страница е в отделен документ с логото и наименованието на висшето училище, специалността, номера на курсовата задача и данните на изработилия я. Стойността на комплекта е в това, че той спестява най-времеемката част от работата. Триизмерните модели на корпуса се отварят, преоразмеряват и приспособяват към собствено задание, вместо да се чертаят от нулата. Същото важи и за схемата – структурата и оформлението вече са налице. Едно уточнение, което е честно да се направи: файловете са в собствените формати на съответните програми и се отварят само с тях. Конкретното съдържание на схемата и размерите на детайлите не могат да се видят без инсталиран SolidWorks и AutoCAD, съответно средата за схемно проектиране. Файловете са създадени с версии от 2010–2012 г. и се отварят с по-нови издания на същите програми. Комплектът е подходящ за студент, който изготвя аналогична курсова задача и търси работеща отправна точка, а не преписан текст.

Чрез Assignments от Settings предварително се задават ширина на печатните проводници, размери на контактните площадки, технологични разстояния, които могат да се реализират в технологичния процес при изработване на ПП и които се спазват при автоматично трасиране.

Десет етапа, подредени в реда, в който се изпълняват – от избора на елементи до предаването на документацията. Материал, който проследява целия ход на едно проектиране, вместо да изброява понятия. Началото посочва кой документ е изходната точка и какво трябва да бъде уточнено в него, преди работата изобщо да започне. Оттам следва самият списък. Първите етапи са подготвителни: избор на вид елементи и на начина на монтаж, изисквания към сигнала, входове, изходи и съединители, а после въвеждане на принципната схема с всичко, което се въвежда заедно с нея. Следва преобразуването към корпуси и връзки между тях. Средните етапи са конструктивни. Определянето на формата и размерите е обвързано с това, от което те зависят, и с онова, което се очертава и въвежда на този етап. При избора на брой слоеве е обяснено от какво зависи той и е въведено понятието за основен слой с англоезичното му название – подробност, която улеснява работата с реален софтуер. Следват разполагането на елементите и трасирането. При второто е указано какви изисквания се задават предварително и в какъв ред се опроводяват двата вида връзки. Тази последователност е сред нещата, които се научават с опит, а тук са записани. Последните три етапа обхващат проверката на топологията, подготовката за по-нататъшна обработка с изброяване на конкретните покрития и оформянето на документацията. Втората част е за самите електронни документи. Те са разделени на две групи – задължителни за производството и допълнителни, генерирани от системата. При всеки е дадено англоезичното название, използвано в софтуера, и обяснение какво съдържа изображението. При два от документите е разписано и по-подробно какво покриват и какво остава непокрито. Именно двуезичното изписване прави материала практичен: студентът разпознава файла по названието му в програмата и знае какво стои зад него. Обемът е събран на една страница, а изложението е сведено до същественото – без разсъждения и без отклонения. Студентът получава готов отговор на конспектен въпрос и същевременно работна последователност, по която може да проведе собственото си проектиране. Преподавателят – кратък списък с етапи, годен за раздаване към упражнението в компютърна зала.

Кратка справка на една страница, в която е събрано всичко за документацията на една сглобена единица – какви чертежи са задължителни и как се води списъкът към тях. Първата част изброява документите. Изброяването не е сухо: при по-съществените от тях е добавено и пояснение за какво служат. При чертежа на общия вид е обяснено защо трябва да носи максимум информация, а при сборния чертеж е разписано какво точно се указва в него – съединенията между детайлите, функционалните параметри и изискванията, подлежащи на контрол при сглобяването. Отделно е отбелязан и един случай, при който два от документите могат да отпаднат. Тази подробност рядко се среща записана изрично, а именно тя решава спорове при оформяне на комплекта. Втората част е за списъка на съставните части. Обяснено е по какви раздели се води записването, в какъв ред и колко празни реда се оставят между тях – изискване, което лесно се пропуска и после се връща за поправка. Накрая са изброени шестте графи на списъка, като при всяка е обяснено какво точно се вписва в нея. Тази част превръща материала в готова инструкция: при съставяне на собствен списък се проверява графа по графа, вместо да се търси в стандарти. Обемът е сведен до необходимото – определения и изброявания, без разсъждения, без примери и без чертежи. Студентът получава справка, която върши работа и при подготовка за изпит, и при оформяне на курсова задача. Преподавателят – кратък списък с изисквания, годен за раздаване към упражнението или за изписване на дъската преди самостоятелната работа.

План на курсова задача по проектиране – готова структура, по която работата се разписва раздел по раздел, без да се измисля какво следва след какво. Материалът обхваща целия път на едно концептуално проектиране и е разделен на пет раздела с римска номерация, а по-обширните имат и подточки. Началото поставя общата постановка, а вторият раздел въвежда първата същинска стъпка – определяне на главната функция и набиране на възможни начини за реализацията ѝ. Тук са и трите подточки, свързани със схематичното изобразяване, с определянето на основните функции, с видовете необходими теоретични пресмятания и с условното означение в принципна схема. Третият раздел преминава към отделен функционален блок и съдържа незапълнена морфологична таблица със заглавен ред от шест колони – готова за попълване с решенията на конкретното задание. Четвъртият раздел е за конструкторската документация и изброява в четири подточки какво точно трябва да съдържа тя. Последният завършва с разположението на функционалните блокове. Стойността е в подредбата. Най-трудното при такава задача не е изпълнението на отделната стъпка, а знанието коя стъпка идва след коя и какво не бива да се пропусне. Планът дава точно това и служи като съдържание на бъдещата разработка. Важно уточнение: материалът е план, а не изпълнен проект. Таблицата е празна, няма модели, чертежи, пресмятания или избрани материали – те се разработват от студента по зададената структура. Затова материалът е подходящ за човек, който тръгва по подобна курсова задача и търси рамка, а не готов текст за преписване. Преподавателят пък получава готово задание, което може да раздаде на групата.