V глава от „Немили-недраги“ - смъртта и заветът на стария знаменосец

V ГЛАВА ОТ „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ - СМЪРТТА И ЗАВЕТЪТ НА СТАРИЯ ЗНАМЕНОСЕЦ

V глава от повестта „Немили-недраги“ започва с уточнението, че са изминали две седмици от представлението, и пренася действието в обстановка, позната на читателя - кръчмата на Странджата.
•    Битовото описание, с което започва главата, е изградено чрез детайли, които говорят за рязката промяна, настъпила в кръчмата. В контекста на тази промяна се споменава, че обичайните посетители на подземната изба един по един са я напуснали, за да търсят спасение от глада.
•    На фона на опустялата кръчма повествователят представя Бръчков, решен да остане край смъртния одър на Странджата, и самия Знаменосец, който все повече отпада.
•    Център на повествованието в V глава е последният разговор между най-стария и най-младия хъш, завършващ с предаването на двете светини, които Странджата завещава на Бръчков.
• В края на главата повествователят кратко обяснява как завършва пътят на славния знаменосец и на много още знайни и незнайни герои - предтечи на зорницата на българско¬то освобождение.

Събитията, представени в V глава, са продължение на събитията от предходните глави. Чрез прощаването между умиращия Странджа и Бръчков в повестта се откроява един от ключовите мотиви в нея - за приемствеността на идеите на борбата.

V глава завършва с думи на повествователя, които звучат като обръщение към читателя, за когото представените в повестта исторически събития са останали назад в миналото. Скритото послание, вложено в тези думи, е, че мъ-ченичеството на героите от епохата на борбите за освобождение е подвиг, който не бива да се забравя.

Да проследим в каква последователност са подредени отделните епизоди в V глава и кои са основните детайли, които ги изграждат. 

1. Описанието на обстановката в кръчмата на Странджата, след като Знаменосеца е повален от болестта
Битовото описание е кратко - изградено само от няколко детайла, които обаче са твърде показателни:
•    съдовете, които в I глава са грижливо подредени, тук са повалени в безпорядък и покрити с дебел пласт прах;
•    огнището, където весело е къкрил бобът, сега е загаснало (факт, който загатва, че ще угасне животът на Странджата);
•    обичайната глъчка, която съпътства всекидневието на хъшовете, е заменена с тягостна тишина, защото кръчмата е опустяла.
На фона на „разстройството и запустението“ в кръчмата е представена и информацията за познатите на читателя нейни чести посетители:
•    пръв си е тръгнал Македонски, който знае, че сам по-лесно ще намери начин да се спаси от глада;
•    след него да търси прехрана тръгва Хаджият, който също не се завръща;
•    последен кръчмата напуска Попчето - и той по думите на повествователя се изгубва, за да търси щастието си.

2. Бръчков и Странджата, останали сами в опустялата кръчма
На сцената на действието след краткото битово описание и след уточненията за Македонски, Хаджият и Попчето са характеризирани най-младият и най-старият от хъшовете:
Бръчков:
•    не познава добре Браила, няма опит и затова не може да предприеме сам нищо;
•    не може да остане равнодушен към предсмъртните мъки на Странджата, който за него е светец, и затова остава до стария хъш за морална подкрепа;
•    за първи път разбира колко страшен враг на човека е гладът, и това го кара да приеме с облекчение липсата на апетит у Странджата. Странджата:
•    от ден на ден отпада все повече и повече - лицето му добива смъртна бледност; очите му - необикновено лъскави и избистрени, хлътват; раните по челото му най-напред посиняват, после потъмняват;
•    почти не говори и ако каже нещо, то е свързано най-вече с битките в Балкана;
•    понася гордо мъките си, чака смъртта като своя гостенка и единственото, за което съжалява, е, че няма да се сбъдне мечтата му да падне в битка.

3. Заветът на Странджата
Пред лицето на смъртта най-старият предава на най-младия от хъшовете своя завет.
Странджата:
•    дава на Бръчков урок по благородство, като му благодари за трогателните грижи; с бащинска загриженост пита и за другите свои другари и в тона му няма упрек към тях;
•    намира сили да стисне ръката на момъка и чрез този жест да изрази приз¬нателността си към него и вярата, че той ще бъде негов достоен последовател;
•    предава на Бръчков мемоара на революционния комитет от 1867 г. и къс от бойното знаме с думите „...или смърт“;
•    завещава на младия хъш и своята заръка: „Помни Странджата! Умри за България!“.
Бръчков:
•    изразява оценката си, че Странджата е герой; че е честит, защото умира със „славни резки“ по челото - знак за героизма му;
•    полага усилия да окуражи умиращия герой и да облекчи мъките му;
•    цял потреперва, когато взема в ръце двете светини, завещани му от Знаменосеца.

4. Погребването на Странджата
Повествователят уточнява, че:
•    за да погребе Странджата, Бръчков е принуден да продаде оскъдното му имущество;
•    единствен младият хъш изпраща Знаменосеца по последния му път - пътя към гроба;
•    трагична смърт като тази на Странджата е постигнала много от „предтечите на зорницата на българското освобождение“.

Постройката на V глава има следните важни особености:
•    в контекста на цялата повест:
-    развива сюжетната линия, чието начало е поставено в I глава;
-    разширява представата за някои от героите - Македонски, Хаджият, Попчето;
-    съсредоточава вниманието върху образите на най-стария и на най-младия;
-    разширява представата за начина, по който живеят българските хъшове.

В V глава действието „се придвижва“, като вниманието се насочва към това какво се случва с един от най-ярките герои - духовния наставник на хъшовете. Не е случайно, че край смъртния одър на Знаменосеца остава именно най-младият - този, който току-що е получил своето кръщение в хъшовството и трябва да приеме и изпълни завета на Странджата.

Повествователят и героите: 
Повествователят
V глава е типична за Вазовия стил на разказване. В нея отношението на читателя към героите и това, което се случва с тях, се формира в голяма степен чрез активното присъствие на повествователя в художествения свят. През неговия поглед проследяваме промяната в кръчмата на Странджата, след като болестта го поваля на легло; тревогата и грижата на Бръчков за умиращия знаменосец; чрез неговото обобщение в края на главата разбираме каква е участта на „предтечите на зорницата на българското освобождение“.

Героите
В V глава са откроени най-вече образите на Странджата и на Бръчков.
•    Затвърдява се представата, че Странджата е най-яркият герой сред хъшовете - техен обединител и духовен наставник. Нравствената му сила изглежда още по-голяма на фона на страданието, което той преживява.
•    В нова светлина се проявява младият Бръчков. чийто образ е представен в развитие. До този момент той разчита на грижите на Странджата, а сега сам трябва да се погрижи за него, да изпълни дълга си към своя благодетел. По думите на повествователя младият поет стоически понася глада и намира сили да окуражи своя другар, че България няма да забрави своите храбри синове, и да изрази оценката си: „Ти си един герой!“.

Словото на повествователя в V глава насочва възприятията на читателя и формира оценката му: за Странджата - че е истински герой, който до последен дъх остава верен на високия идеал, на който е посветил живота си; за Бръчков - че е млад човек с чувствителна и чиста душа, достоен да стане приемник на завета и делото на Странджата. 

АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1. Сюжетът: V глава стеснява обсега на вниманието на читателя върху един драматичен момент - последните дни на Странджата, редом с когото остава Бръчков. Въздействието на този ключов епизод от повестта се дължи на описанията и на изпълнения със силни и трогателни думи диалог между героите.
2. Повествователят и героите: Словото на повествователя въздейства върху читателя и поражда размисъл за това, че невинаги подвигът на героите, извоювали със своята саможертва българската свобода, е участието в битки с оръжие в ръка. Подвиг е и мъжеството, с което хъшовете приемат да носят тежкия кръст на изгнаничеството. Потомците трябва да помнят и да почитат този подвиг.

@bgmateriali.com