Пунктуационна норма на  българския книжовен език

Когато устната реч се записва, смисълът на казаното зависи много от това, дали правилно сме успели да предадем логическите ударения, паузите, началото и края на изреченията, както и смисловите връзки между отделните съставки на изказването. И тъй като в писмената реч тези неща не могат да се чуят, тяхната функция се поема от специални знаци, които наричаме „пунктуационни“ (от лат. punctus=точка).

Правоговорна норма на  българския книжовен език

Въпреки че всички българи от няколко поколения назад задължително изучават книжовния език в училище, и днес хората, живеещи в Източна България, лесно се разпознават по изговора на думите. В отделни краища на страната звуците, изграждащи думите, се изговарят различно, ударенията се поставят на различни места, общото звучене на речта се променя. За да се избегнат подобни разлики, които нерядко водят и до недоразумения

Граматична норма на  българския книжовен език

Знаем вече, че езикът се състои от знакове – звукове, морфеми, думи – които имат някакво значение и с чиято помощ предаваме информация. Никой обаче не може да общува само с отделни знакове – за да имаме смислено съобщение, те трябва да се свързват и съчетават така, че да се получат безбройните фрази, изречения и текстове, с които всъщност общуваме. Но свързването на отделните знакове

Лексикална норма на  българския книжовен език

За да протича успешно общуването между хората, те трябва да употребяват думите с едно и също значение. Нека си представим един такъв разговор: – Вчера поканих братята да дойдат у нас, но кой знае защо още ги няма. – Не знаех, че имаш братя. Мислех, че имаш само една сестра. Тук двамата участници влагат различно значение в думата „брат“. За единия тя означава членове на някаква общност, наричащи себе си „братя“

Правописна норма на  българския книжовен език

Записването на говоримата реч и превръщането й в писмена съвсем не е елементарна операция. Най-напред трябва да се опредеш еднозначно кои са звуковете, използвани от езика. След това всеки от тези звукове трябва да се обозначи със съответната буква. И на трето място, трябва да се въведат правила как да се означават някои от особеностите на изказването – начало и край на изречението