Десета част на Вазовата повест „Немили-недраги” има особен смисъл в сюжетното развитие. В нея за първи път в художественото настояще се налага истинският образ на българския хъш. В часа на делото мъченикът се превръща в герой - такова внушение гради разказът за трудния път на Македонски през замръзналия Дунав, като пратеник на хъшовете при Левски. Дързък, непредсказуем, но и хладнокръвен, съобразителен и предвидлив - това е Македонски, когато трябва да оправдае доверието на другарите си