Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо.

Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето творчество той създава трайни традиции в нашата литература.

Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка.

Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, културата и нравите на различни народи, да види новото и непознатото. Видял вече Световните изложения в Париж и Прага, той предприема пътуване през океана, за да посети и откриването на Чикагското изложение.

“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си,

Личната и гражданска позиция на Алеко Константинов към обществените проблеми на действителността е винаги пристрастно защитена. При всяка конфронтация между човека и времето,

Фейлетоните на Алеко визират обществените, нравствени и културни проблеми на 90-те години. Жанрът сам по себе си изисква да се информира и тази амбивалентна функционалност е осъществена от Алеко в емоционалния резонанс, който

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература. Съизмерването “наше-чуждо” е похват за нравствено представяне на българското още в първата възрожденска творба “История славянобългарска”.

В анкетата, която проф. Иван Шишманов провежда с Алеко Константинов през 1895 г., на въпроса: „Кой е най-хубавият момент в живота Ви?", Щастливеца отговаря : „ Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганю", а на въпроса:„Коя е любимата Ви миризма?", отговорът е: „Миризмата на параходите и железниците.