Алеко е българският „хаджия“ на Новия свят. Ако предосвобожденският българин гради своето самочувствие, пътувайки до Божи гроб, то Щастливеца достига „отвъдното”, непознатото, непредполагаемото за българина, наречено Америка. (Представете си къде трябва да достигне съвременният българин, за да има самочувствие!) Алеко „вижда“ и оценява нееднозначно Новия свят. Усеща го като
Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо.То е свързано с епохата на 90-те години на миналия век.
В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова невесела история,
Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед — нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш разсеяно по ложите; а д о л у бръмчат нещо, четат списъка на депутатите, четат протоколи, дрънчи
В своята прочута изповед, правена по въпроси на проф. Иван Шишманов през 1894 година (публикувана през 1897 г. в сп. "Български преглед"), на въпроса "Коя е любимата ви миризма?" — Алеко Константинов отговаря: "Миризмата на параходите и на железниците".
Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да посети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад".
Алеко е от ония писатели, които се ползуват с широка популярност, но които всъщност твърде малко са изучени. Онова, което е написано върху Алека — книгата на д-р Кръстева, редица статии из списанията, — не е достатъчно да ни даде ясна представа за личността и литературното творчество на тоя наш писател.
Еднакво високо ценим ние Алека — и днес, двадесет години след неговата трагическа смърт — като човек, като писател и като общественик. Не само затова, че и трите тия страни на неговото битие бяха у него неразделно свързани, много по-крехко и по-интимно, нежели у други български художници на словото и други обществени дейци
Алеко преживява много нещастия. Загубва майка си, баща си, сестрите си, преследван е от политически противници, определено не може да си намери място в грубия живот. Въпреки това Алеко си избира псевдонима Щастливец, с който подписва фейлетоните си. Дали това е израз на самоирония? Може би, но не съвсем, защото във фейлетона си „Страст“ дава логично
— Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. — Хайде — извикаха всички. — Аз ще разкажа. — Чакайте, аз зная повече… — Не, аз, ти нищо не знаеш. Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да почне Стати. И той почна.