Разказът „Бай Ганьо у Иречека” заема ключово място в първата част на известната творба на Алеко Константинов „Бай Ганьо”. Авторът синтезира всички качества на героя, показани в предходните разкази. Едновременно с това разкрива нови страни от неговия нравствен облик.

Алеко Константинов създава един герой, сътворен с много обич и вдъхновение, който, макар и пълен антипод на автора си, му донася незабравима слава. Не е трудно да се открият източниците за творческото въображение на писателя, защото Бай Ганьо е по-скоро творение на действителността, отколкото на писателя.

Алеко Константинов е роден в Свищов през 1863 г. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е заможен и културен човек със сериозни позиции в обществото. Началното си образование Алеко получава у дома, обучаван от частни учители. По-късно учи в Свищовското училище и в габровската Априловска гимназия.

Историите за Бай Ганьо са публикувани между април 1894 г. и март 1895 г. на страниците на авторитетното сп. „Мисъл“. През 1895 г. са събрани в отделна книга, която е призната за уникално явление в българската литература. Самобитна и жанрово неопределима, тя е изключително постижение на родната белетристика.

Алеко Константинов създава своята забележителна творба „До Чикаго и назад“, след като през 1893 г. посещава световното изложение в Чикаго. Подтикнат от близки приятели и от други сънародници да разкаже за пътуването си, Алеко пише своите пътни бележки, които остават в българската литература като ярко явление

Алеко Константинов разкрива чрез своите творби позициите си на демократ, на свободолюбива личност и човеколюбец. В произведенията си писателят изразява нравствения си идеал за обществото, човешката душевност и взаимоотношения. Самият Алеко споделя в „Моята изповед“, че в живота си се ръководи от девиза „Свобода, честност, любов“ — свобода на словото, мисълта и духа, честност

Творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо“ разкрива появата на един нов герой в ново битие, където ценностните параметри на съществуването са „нарушени“, профанирани са високите предосвобожденски идеали и цели. Това е време, когато високите нравствени стремления се сблъскват с най-низките и недостойни, прагматични измерения на човешката същност, когато „националните добродетели

Творчеството на Алеко Константинов е отражение на обществено-политическите, социалните, културните и духовните процеси у нас през 90-те години на XIX век. Тези процеси са свързани с разколебаване на ценностите в родовия патриархален свят. Стените, които доскоро са държали българина в един затворен свят, носещ белезите на национална изостаналост, се събарят и разкриват пред него

Алеко Иваницов Константинов (01.01.1863, Свищов - 11.05.1897, край с. Радилово, Пловдивска област). Учи при частните учители Ем. Васкидович и Я. Мустаков, в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877).

"Бай Ганьо е герой тъкмо на тая съдбовна тъмнина, напластена в неговия вековен зоологически масов бит през робството - тъмнина на обществено-политическа рая, която сега е повикана на свобода, да устроява своя държава, свое съзнателно гражданство и свои култура, а не й стигат за това нравствени и социални добродетели и в масата, и в управниците."