Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ - Ниагара! Божественият рай - 1

„До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки" на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г. При срещата си с Новия свят авторът е разочарован от наблюдаваните контрасти в американската действителност.

Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ - Ниагара! Божественият рай - 2

В пътеписа „До Чикаго и назад" Алеко Константинов разкрива невероятното очарование на природата. Още в началото на творбата авторът описва стихията на океана. Картината на Ниагара като естетическо въздействие върху писателя е основен акцент на повествованието.

Алеко Константинов - „Пази, боже, сляпо да прогледа” - анализ

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо”,  „До Чикаго и назад”, множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа” (1894). Това е поучително произведение, с което авторът размишлява за грозното у човека, за неговото нравствено осакатяване.

Алеко Константинов - „Пази, боже, сляпо да прогледа”- 2

Алеко Константинов - писател с будна гражданска и човешка съвест, се противопоставя на грубата действителност след Освобождението. Авторът с болка осмива новите герои на деня, устремени към пари, власт и слава. В публикувания през 1894 г. разказ „Пази, боже, сляпо да прогледа” творецът

Алеко Константинов - „Бай Ганьо”, „Бай Ганьо пътува”

„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия- и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец." Така започва Алеко Константинов своята книга „Бай Ганьо”. Невероятни приключения за един съвременен българин". Първите разкази се появяват през

Алеко Константинов - Фейлетони

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно –

Алеко Константинов и неговата книга „Бай Ганьо“

Алеко Константинов е интересно явление в българската литература. Невъзможно е да се говори за него, без да се спомене бай Ганьо – защото автор и герой са неделимо свързани в съзнанието на българина. Специфичен е характерът на тази взаимовръзка. Алеко Константинов е всичко, което бай Ганьо не е.

Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“. Пред Ниагарския водопад

След като е събрал вече множество впечатления от градовете и хората в Новия свят, българският пътешественик има щастливата съдба да види с очите си едно от чудесата на природата – Ниагара. С несдържана емоция започва разказът на Алеко Константинов за това чудо на природата.

Алеко Константинов – „Бай Ганьо“. „Бай Ганьо у Иречека“

„Бай Ганьо у Иречека“ е една от най-запомнящите се и интересни глави в Алековата книга. Комизъм струи от всеки ред на този разказ, разкриващ в пълнота ред прояви на байганьовщината. Смешен е начинът, по който героят се държи в една културна семейна среда с желанието си да бъде приет, да се представи добре и в същото

Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“. Природата и съвременният човек

Човекът и природата се намират в едно неразривно единство, тъй като по начало човекът е продукт на природата. Заедно с това, в хода на цялото обществено развитие, човек, преобразувайки природата, усъвършенства и самия себе си. Степента на това усъвършенстване е толкова по-голяма, колкото повече човек създава своя „очовечена природа“