Книгата „Бай Ганю“ не разработва един-единствен сюжет с начало, среда и край. Тя се състои от множество истории, обединени от основния герой, който заради разминаването си с културата, нравите и ценностите на Европа и модерния свят попада в еднотипни затруднителни ситуации, от които се измъква благодарение на нахалството, агресията и неизчерпаемата си енергия.

„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия- и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец." Така започва Алеко Константинов своята книга „Бай Ганьо”. Невероятни приключения за един съвременен българин". Първите разкази се появяват през

Алековата личност въплъщава неспокойствието на първите следосвобожденски десетилетия, когато е огромна бързина се променят представи, ценности и отношения. Несполучил юрист, гражданин и политик, пътешественик и пътеписец, ценител на природата, един от волнодумците в приятелския кръг „Весела България“, преводач, фейлетонист и белетрист, Алеко Константинов въплъщава

Кой е най-щастливият ден в живота Ви?“ – питат в една анкета Алеко Константинов, а той отговаря: „Денят, когато ми хрумна идеята за написване на „Бай Ганьо“.“ Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, „Бай Ганьо“ е една от тях, защото фейлетонистът Алеко се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем. Няма българин, който да не е чувал за Алековия герой.

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно –

Извечният човешки порив към нови светове и пътища подтиква Алеко Константинов да посети Чикагското изложение през 1893 г. Писателят-хуманист, разочарован от следосвобожденската действителност у нас и привлечен от мита за американската демокрация, заминава за далечната презокеанска страна с надежда да види нещо ново, неизвестно и непознато. Като „будната съвест на

Още с първото си значимо произведение Алеко Константинов спечелва обичта и симпатията на читателите. В пътеписа „До Чикаго и назад“ той искрено и непредубедено разкрива впечатленията си от американската действителност и от научно-техническото развитие на човечеството в края на XIX век. Като умело преплита описание с повествование и разсъждение, пътеписецът изгражда

Алеко Константинов е страстен поклонник на природата. Свидетелство за това са пътеписите му „Какво? Швейцария ли?!“, „В Българска Швейцария“, „През марта в Чепино“ и др., в които той изразява своето преклонение пред природата – особено българската, будеща у него не само естетически вълнения, но и патриотични възторзи: „...там, там е хубавата, дивната, омайната майка България!“ („Покана“)

Алеко Константинов остава ненадминат хуморист и сатирик в нашата литература, създал актуалната и днес творба „Бай Ганьо“. Той е и автор на множество фейлетони, в които изказва горчиви истини за човека – следосвобожденския българин, и за обществото и неговите недъзи в Нова България. Сред стойностното му творчество особено място заема и пътеписът, увенчан с шедьовъра „До Чикаго

Алеко Константинов е интересно явление в българската литература. Невъзможно е да се говори за него, без да се спомене бай Ганьо – защото автор и герой са неделимо свързани в съзнанието на българина. Специфичен е характерът на тази взаимовръзка. Алеко Константинов е всичко, което бай Ганьо не е.