След като е събрал вече множество впечатления от градовете и хората в Новия свят, българският пътешественик има щастливата съдба да види с очите си едно от чудесата на природата – Ниагара. С несдържана емоция започва разказът на Алеко Константинов за това чудо на природата.

„Бай Ганьо у Иречека“ е една от най-запомнящите се и интересни глави в Алековата книга. Комизъм струи от всеки ред на този разказ, разкриващ в пълнота ред прояви на байганьовщината. Смешен е начинът, по който героят се държи в една културна семейна среда с желанието си да бъде приет, да се представи добре и в същото

Човекът и природата се намират в едно неразривно единство, тъй като по начало човекът е продукт на природата. Заедно с това, в хода на цялото обществено развитие, човек, преобразувайки природата, усъвършенства и самия себе си. Степента на това усъвършенстване е толкова по-голяма, колкото повече човек създава своя „очовечена природа“

Пътеписът „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов отбелязва нов етап в развитието на този жанр в нашата литература. Въпреки че нарича творбата си „леки, хвъркати бележки“, авторът влага в нея много вдъхновение, размисъл и цялото си желание да направи читателите съпричастни на всичко преживяно, почувствано и заслужаващо да бъде споделено с тях след посещението му в

Като писател и пътешественик, Алеко Константинов винаги е ценял естетически красивото и е отправял любознателен поглед към неизвестното. Като истински хуманист обаче, неговият интерес е насочен към човешката личност и към възможността човекът да бъде щастлив. Алеко заминава за Америка, завладян от представата, че там всички наистина живеят щастливо. Твърде скоро възвишените