Противоречивите впечатления на Алеко от американската действителност – (Насоки за анализ на пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“)

Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност.

Построяване на диаграмите на състоянията на двойните сплави чрез термичен анализ - Протокол

Термичният анализ е метод за изследване на металите и сплавите. Базира се на факта, че фазовите превръщания в металите настъпват в резултат на топлопромени. В съд запълнен с чист метал подаваме равни количества топлина през равни интервали от време. Уредите за измерване на количеството топлина се наричат калориметри. Това става трудно, затова се отчита спрямо времето t. Измерването на температурата става с термодвойка, която представлява две пластини от различен метал, заварени в единия край – топъл край. Студеният край се свързва с регистриращ уред. Различните двойки имат различни характеристики.

Пейо К. Яворов – „Две хубави очи“ и „В часа на синята мъгла“ (Анализ)

На пръв поглед двете стихотворения разработват различни теми. „Две хубави очи“ представя изповедта на млад мъж пред неговата любима, въображаемия му разговор с нея, чувствата, които поражда в душата му образът на любимото лице, събран в точката на очите – най-изразителната част от човека, разкриваща вътрешния му свят. Стихотворението „В часа на синята мъгла“

Вълшебни приказки – „Тримата братя и златната ябълка“ (Анализ)

■ ПРИКАЗКАТА  „Тримата братя и златната ябълка“ е типична вълшебна приказка. В текста й можем да проследим всички белези на този вид народна словесна творба. Начален тласък на сюжетното действие дава нарушената хармония: в случая – открадването на ябълката.

Алеко Константинов - „Пази, боже, сляпо да прогледа” - анализ

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо”,  „До Чикаго и назад”, множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа” (1894). Това е поучително произведение, с което авторът размишлява за грозното у човека, за неговото нравствено осакатяване.

Иван Вазов - „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ (анализ)

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия.

„Пространното житие на Константин-Кирил Философ“ – (Анализ)

Авторът на творбата е неизвестен, но има голяма вероятност да е създадена от св. Климент Охридски. Той е сред най-близките ученици и съратници на първо- учителите. До голяма степен на него дължим пренасянето, съхраняването и продължението на тяхното дело в България. Автор е на множество похвални слова и поучения, както и на църковна поезия.

Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“ (анализ)

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания творчество. Лирическият герой в поезията му е сложна и противоречива натура.

Джералд Даръл - „Моето семейство и други животни“ (анализ)

Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ. Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина

Петко Рачов Славейков - "Изворът на Белоногата" - анализ

ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО - НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Романтичният ореол на древна фолклорна легенда обгръща художественото пространство на Петко-Славейковата поема „Изборът на Белоногата”. Обаятелният образ на красивата българка изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет.