Марк Твен (Mark Twain) е псевдонимът на Самюел Клеменс (Samuel Langhome Clemens, 1835 - 1910), известен американски писател. Роден във Флорида, щата Мисури, той прекарва детството си в град Ханибал на същия щат, където семейството му се премества.

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането – провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Разказът „По жътва“, публикуван за първи път през 1904 т., е типичен къс разказ – в центъра на повествованието е една конкретна, ясно откроена случка; действието обхваща кратък период от време; героите са малко на брой – двама главни, назовани е имената си, и няколко второстепенни;

В първа и трета глава е поставено началото на увлекателната история за две деца – бедняка Том Канти и принца на Уелс Едуард. Едновременно с двамата герои са представени и техните светове – блестящият и великолепен живот в кралския дворец и мизерията и духовната нищета, в които тъне една част от народа на Англия.

„Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци.

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ИЗБОРА И РАЗДВОЕНИЕТО Ситуацията, с която се срещаме в поемата „Честен кръст“, много напомня на тази от стихотворението на Христо Ботев „На прощаване“. Млад човек е изправен пред съдбовен избор между тихото и безметежно съществуване според установените правила, от една страна, и категоричния отказ от него, което води към бунт, борба

„Мадам Бовари“ (на френски: Madame Bovary) е първият и най-прочут роман на Гюстав Флобер. Благодарение на новаторския реалистичен изказ на автора и необикновения начин на изпълнение романът е считан за едно от най-значимите произведения във френската литература.

„Мадам Бовари“ е първото публикувано произведение на Флобер. Той започва да пише романа през 1851 г., след като се завръща от своите пътешествия из Ориента. Сюжетът му е подсказан от действителна случка с един ученик на баща му, чиято втора жена се самоубива.

  „Мадам Бовари“ (1857) е първият публикуван роман на Флобер. Първоначално излиза на части в „Ревю дьо Пари“ през 1856 г. в периода октомври - декември, а като книга е издаден през 1857 г. Подзаглавието е „Провинциални нрави“.