Веселин Ханчев – „Художник“ (анализ)

АВТОРЪТ Веселин Ханчев (1919 - 1966) е един от известните български поети и преводачи от XX век. Роден е в Стара Загора, където завършва гимназия. Учи право в София. Сражава се във Втората световна война.

Елин Пелин - „На браздата” - анализ

Елин Пелин цял живот носи в сърцето си любовта към обикновения човек от народа. Писателят добре познава трудолюбивите селяни, мъките и страданията им, цени и уважава тяхната доброта, прекланя се пред ежедневния им трудов подвиг. Своите наблюдения върху живота в селото и работата на полето

Пейо К. Яворов – „Две души“ (Анализ)

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ИЗБОРА И РАЗДВОЕНИЕТО Мотивът, разработен в стихотворението „Две души“, е много разпространен в литературата от края на 19. и началото на 20. век. За пръв път темата за нещастния човек, който желае едно, а излиза противоположното, е разработена от френския ренесансов поет Франсоа Вийон в неговата балада, писана за конкурса в Блоа

Никола Вапцаров – „История“ (Анализ)

Плод на индивидуалността, личността на Вапцаров е резултат и на факторите семейна среда, време и традиция. В политическите дела на автора проличава непокорството на неговия баща – македонски войвода, по-късно високопоставен държавен служител, запазил обаче харамийската си юначност дори в отношенията с Кобургите. Но биографично-ценностната матрица се оказва

Пол Верлен – „Есенна песен“ (Анализ)

Както вече видяхме, в мисленето на европейските автори от втората половина на 19. век се противопоставят два свята. От едната страна е буржоазният свят с неговото рационално отношение към живота, с индустриализацията, с превеса на парично-материалното над духовното, с еснафското примирение на дребната буржоазия.

Йордан Йовков – „По жицата“ (Анализ)

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Разказът „По жицата“ е публикуван за пръв път в периодичния печат. В края на 1927 г. той се появява на литературната страница на вестник „Зора“, а на следващата година авторът го включва в сборника „Вечери в Антимовския хан“. Сам Йовков споделя какъв е поводът за написването му: случайно прочел във вестниците за случка

Троица братя града градяха (Анализ)

■ ФОЛКЛОРНАТА ПЕСЕН Да си припомним, че голяма част от словесното народно творчество е песенно. В това отношение българското културно наследство е много богато и разнообразно. В песните се разкриват душевността на народа, чувствата и преживяванията му, свързани с историческата му съдба и живот.

Джордж Байрон - „Дон Жуан“ (анализ)

Байрон работи по „Дон Жуан“, своето най-амбициозно и зряло произведение, от 1818 до 1823 г. Останало незавършено поради внезапната смърт на поета, то съдържа шестнайсет напълно завършени песни. Запазени са и началните четиринайсет строфи от седемнайсета песен

Пейо К. Яворов – „Арменци“ (Анализ)

Стихотворението „Арменци“ представя една позната за българските читатели тема, но показана от друга гледна точка. Вместо известните от стихотворенията на Ботев и повестта на Вазов „Немили-недраги“ български хъшове в Румъния виждаме група арменски бежанци. Това обаче го разбираме само от заглавието на стихотворението.

„Епопея на забравените“  – (Анализ)

Вазов пише стихотворенията от цикъла „Епопея на забравените“ в периода между 1881 и 1884 г. По това време основният патос на неговата поезия е свързан с мотива за забравените възрожденски идеали и подмяната им с материални ценности, най-често свързвани със звъна на „сухия метал“. Всъщност веднага след Освобождението националноосвободителните борби, достигнали своя апогей