Стихотворението „Арменци“ представя една позната за българските читатели тема, но показана от друга гледна точка. Вместо известните от стихотворенията на Ботев и повестта на Вазов „Немили-недраги“ български хъшове в Румъния виждаме група арменски бежанци. Това обаче го разбираме само от заглавието на стихотворението.

Вазов пише стихотворенията от цикъла „Епопея на забравените“ в периода между 1881 и 1884 г. По това време основният патос на неговата поезия е свързан с мотива за забравените възрожденски идеали и подмяната им с материални ценности, най-често свързвани със звъна на „сухия метал“. Всъщност веднага след Освобождението националноосвободителните борби, достигнали своя апогей

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Стихотворението „Заточеници“ е написано в края на 1901 г. и е поетически отклик на конкретно политическо събитие, което има широк публичен отзвук не само у нас, но и в цяла Европа. То е тематично обвързано с националноосвободителния подем за освобождаването на българското население в македонските земи, които все още са под робство.

 Оригинална интерпретация за жизнелюбието на националния дух Елин Пелин разгръща в белетрезтичния си цикъл “Под манастирската лоза”. Макар, че герои в него не са селяните, а монасите и светците; макар че тук традиционният конфликт

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА Съдържанието на стихотворението „Молитва“ е съвсем просто: лирическият герой се безпокои, че увлечен в решаването на сложни въпроси, може би е забравил да живее. Затова се моли на Бога да го освободи от всяка сложност, да му разкрие отново простите радости на обикновения живот, да го научи как да общува с обикновените хора

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.

РОМАНЪТ „Похитителят на мълнии“ е фантастичен роман, първата книга от поредицата за Пърси Джаксън. Тя включва още четири романа – „Морето на чудовищата“, „Проклятието на титана“, „Битката за лабиринта“ и „Последният олимпиец“. Сюжетът на романа се изгражда въз основа на старогръцките митове, като в него се появяват богове, герои и образи от тези митове.

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят.

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим” на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието

„Хамлет“ е първото произведение на Новото време, показващо фалша, глупостта и срамните неща във всекидневния живот. Изобразеният в него свят не е спокоен и по християнски осмислен. Напротив – показани са убийства, смърт, кръвосмешение, лудост.