Пейо Яворов – „Заточеници“ (Анализ)

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Стихотворението „Заточеници“ е написано в края на 1901 г. и е поетически отклик на конкретно политическо събитие, което има широк публичен отзвук не само у нас, но и в цяла Европа. То е тематично обвързано с националноосвободителния подем за освобождаването на българското население в македонските земи, които все още са под робство.

"Под манастирската лоза" - Анализ

 Оригинална интерпретация за жизнелюбието на националния дух Елин Пелин разгръща в белетрезтичния си цикъл “Под манастирската лоза”. Макар, че герои в него не са селяните, а монасите и светците; макар че тук традиционният конфликт

Атанас Далчев – „Молитва“ (Анализ)

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА Съдържанието на стихотворението „Молитва“ е съвсем просто: лирическият герой се безпокои, че увлечен в решаването на сложни въпроси, може би е забравил да живее. Затова се моли на Бога да го освободи от всяка сложност, да му разкрие отново простите радости на обикновения живот, да го научи как да общува с обикновените хора

Йордан Йовков – „Серафим“ (Анализ)

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.

„Похитителят на мълнии“ – (Анализ)

РОМАНЪТ „Похитителят на мълнии“ е фантастичен роман, първата книга от поредицата за Пърси Джаксън. Тя включва още четири романа – „Морето на чудовищата“, „Проклятието на титана“, „Битката за лабиринта“ и „Последният олимпиец“. Сюжетът на романа се изгражда въз основа на старогръцките митове, като в него се появяват богове, герои и образи от тези митове.

"Серафим" - Йордан Йовков /анализ на разказа/

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят.

Йордан Йовков - "Серафим" /анализ/

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим” на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието

Уилям Шекспир – „Хамлет“ (Анализ)

„Хамлет“ е първото произведение на Новото време, показващо фалша, глупостта и срамните неща във всекидневния живот. Изобразеният в него свят не е спокоен и по християнски осмислен. Напротив – показани са убийства, смърт, кръвосмешение, лудост.

Христо Ботев – „Хайдути“ (Анализ)

■ АВТОРЪТ    Христо Ботев е гениален български поет и революционер. Роден е в Калофер на 6 януари 1848 г. в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева. Начално училище завършва в родния си град, след което през 1863 г. отива да учи гимназия в Одеса (днешна Украйна). Известно време учителства в Задунаевка.

Геометричен и кинематичен анализ на лостови механизми

Геометричният анализ на механизмите обхваща задачите за изследване на движението на звената чрез функции на структурата и геометрията. Проблемите, засягащи движението като функция само на пространството, са чисто геометрични [1], [2]. Определянето на позициите на звената (чрез линейни и ъглови координати), спрямо равнината на стойката, при зададени положения на началните звена може да се извърши независимо от начина, по който те се изменят във времето. При механизмите с една степен на свобода положенията на звената са функции с аргумент позицията на началното звено.