”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа

В краткото житейско време между 25 декември 1847 и 20 май 1876 година (6 януари 1848 – 1 юни 1876 по нов стил) през националния ни небосклон преминава едно явление, което действително може да бъде сравнено е комета – ярката и необичайна творческа и революционна фигура на Христо Ботев. Самоотвержен деец на българското освобождение и бунтар по природа; огромен интелект

Сафо заимства от Омир идеята за омагьосващата любов, за премрежващата очите любов, за любовната мъка, но я развива в друга посока - образите са приземени. Героите са жертви на любовта, ражда се мотивът за несподелената любов.

”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие.

Елин Пелин (1877 - 1949) е псевдоним на Димитър Стоянов, значим български писател. Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен.

При първи прочит стихотворението „Сплин“ оставя мрачно впечатление, внушаващо идеята за смъртта. Неговото заглавие дава име на подобни емоционални състояния. С други думи, авторът не представя герой, място или събитие, както това се прави в по-традиционните литературни произведения

„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете

„Принцът и просякът“ е исторически роман.Той е голямо по обем повествователно произведение, представящо широка картина на живота в Англия в средата на XVIвек. В него има две основни сюжетни линии (за принца Едуард и за просяка Том). Първоначално те са успоредни, в един момент (трета глава) се пресичат и главните герои разменят местата си, след което линиите се разделят, за да се пресекат отново във финала.

„Гост“ е първата глава на романа „Под игото“. Тя изпълнява функцията на експозиция, тъй като запознава читателите с началния момент, от който започва да се развива сюжетното действие – една майска вечер година преди да избухне бунтът, т.е. през 1875 г. Обрисуван е домът на един от ключовите герои в творбата – чорбаджи Марко, и е пресъздаден типичният за предосвобожденската епоха

Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ поставя темата за социалната несправедливост в българското общество в началото на XX в. Това е една от основните теми в творчеството на Христо Смирненски.