1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА Идеята за създаване на стихотворението „Аз искам да те помня все така“ се ражда у Дебелянов във връзка със заминаването на неговата приятелка Мария Василева – Звънчето да учителства в Козлодуй. Постепенно обаче този битов повод прераства в едно дълбоко и силно обобщение за трагедията на невъзможната любов. Между първата и втората
ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО - НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Романтичният ореол на древна фолклорна легенда обгръща художественото пространство на Петко-Славейковата поема „Изборът на Белоногата”. Обаятелният образ на красивата българка изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет.
Мисълта за свобода е Вътрешен творчески императив в душата на Добри Чинтулов, от който се раждат възторжените песни на неговата бунтовна лирика. Те са изпети предчувствия за идващата буря на всенародния колективен бунт. Всеки Чинтулов стих е вик за пробуждане, насочен към душата на българина.
Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Вапцаров - всички убити преди или малко след като са навършили Христова възраст. Сред тях Христо Смирненски може да бъде отличен с две „най" -живял е най-кратко и е написал най-много.
Мисълта за свобода е Вътрешен творчески императив в душата на Добри Чинтулов, от който се раждат възторжените песни на неговата бунтовна лирика. Те са изпети предчувствия за идващата буря на всенародния колективен бунт.
Константин Преславски живее в периода от средата на IX до началото на X век. Смята се, че той е един от учениците на Кирил и Методий. Вероятно след смъртта на Методий през 885 г., когато учениците са изгонени от Великоморавия, той е продаден като роб във Венеция, а по-късно откупен от българския княз Борис.
Алеко Константинов създава своята забележителна творба „До Чикаго и назад“, след като през 1893 г. посещава световното изложение в Чикаго. Подтикнат от близки приятели и от други сънародници да разкаже за пътуването си, Алеко пише своите пътни бележки, които остават в българската литература като ярко явление
Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения.
Историите за Бай Ганьо са публикувани между април 1894 г. и март 1895 г. на страниците на авторитетното сп. „Мисъл“. През 1895 г. са събрани в отделна книга, която е призната за уникално явление в българската литература. Самобитна и жанрово неопределима, тя е изключително постижение на родната белетристика.
Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.