Един от най-активно и настойчиво интерпретираните проблеми в лириката на Багряна е този за свободата на човешкият дух, за преодоляването на тесните обезличаващи пространства на дома и излизането на широкия път, където личността ще реализира най-пълноценно себе си.

Още в първата си стихосбирка, „Вечната и святата”, най-видната българска поетеса Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов

Идеята за безкрайността, за вечния живот е в основата и на стихотворението „Вечната”. Тук животът триумфира над смъртта. Образът на жената майка е увековечен чрез сътворяването, чрез прераждането.

Първата стихосбирка на младата Багряна, „Вечната и святата”, 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация - както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда

КАКВО НИ КАЗВА РАЗКАЗЪТ На пръв поглед разказът „Косачи“ има твърде прост сюжет: 1.  Петима косачи са отишли в далечна Тракия на гурбет. 2.  Денят приключва - настъпва нощта и косачите се събират около огъня. 3.  Сред тях се откроява даровитият разказвач Благолажът.

Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за „вечната българка”. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема.