В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения. Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден". Творбата е протест срещу социалната несправедливост и жестоките контрасти в обществото. Тук представата за града преповтаря символичната визия на този топос, в който владеят порокът и покварата.

Димчо Дебелянов е един от обречените представители на българската литература, белязан с таланта на поетическото слово и орисан да напусне този свят твърде рано. Поезията му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии за болката,

Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. Той е един от първите славянски епископи (наред със св. Климент Охридски). Изпълнявайки задълженията си на християнски проповедник, той превежда и композира първия сборник с неделни проповеди в славянските литератури - т.нар. „Учително евангелие“.

Поемата „Изворът на Белоногата“ е публикувана за пръв път не в книга, а в периодичния печат. През 1873 г. творбата е отпечатана на страниците на списание „Читалище“, чийто редактор по това време е самият Славейков.

По време на едногодишното скитничество на Верлен и Рембо из Белгия, Англия и Франция се раждат стиховете от книгата „Романси без думи“. Тя бива публикувана обаче едва през 1874 г. след почти двегодишно пребиваване на Верлен в белгийски затвор и окончателната раздяла на двамата приятели. Стихосбирката съдържа 21 творби, колкото и предишната „Добрата песен“.

Христо Смирненски (1898 – 1923) е един от значимите български поети от началото на XX век. Истинското му име е Христо Измирлиев, но става известен под псевдонима Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в българския град Кукуш

Приказките за животни са най-разпространените приказки, отразили естествената връзка между човек и природа. Светът на животните става част от бита и начина на живот на всеки народ с древна история. В дългия исторически път на времето приказката се превръща в място за художествена среща на човека с одухотворения свят на животните, преобразени в приказни герои.

Алеко Константинов (1863 - 1897) е роден в Свищов в семейство на културни и образовани за времето си хора. Баща му е сред видните първенци в града, а майка му се слави като природно надарена жена със силно развито чувство за хумор.

Станислав Стратиев създава творбите си във времето, в което малцина вземат насериозно официалната идеология, но никой не може да заяви неверието си в нея открито. Както и в други исторически ситуации, литературата се превръща в глас на безмълвното мнозинство. Чрез алегоричен, езоповски език тя изговаря онези болезнени, но необходими истини, които образуват и тематичната тъкан

Главата е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Изпъква идейно-тематичната връзка на текста с други глави в произведението – предходните – „Един шпионин през 1876 година“, „Зелената кесия“, „Около един труп“, и следващата – „Пиянство на един народ“. Общото послание е за необикновената промяна, която се проявява в неподозираното от