Литературата е своеобразен феномен в човешката история, появил се под въздействието на бита, философията, психологията на обществото, отразяващ живота му, променящ го чрез пресъздадените идеи и надежди. Древногръцката литература е художествена среда за по-нататъшното развитие на митотворчеството, създадена чрез интерпретиране на класическите митове.

АВТОРЪТ - Личността на Христо Ботев заема важно, несравнимо по значение място в българската история. Забележителен поет и революционер, той е и удивителен пример за единството на живот и творчество. Поезията му представя образа на пламенния борец за национално освобождение,

Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя. Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия.

СЮЖЕТЪТ НА РАЗКАЗА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО В сюжета на разказа „Песента на колелетата“ се случват много неща, които бихме могли да определим като събития, т.е. такива действия, които променят заварения ред на живота. Най-напред Сали Яшар е млад и беден ковач, който обаче се чувства щастлив, защото има млада и хубава жена и три прекрасни деца – двама синове

СЮЖЕТЪТ НА ПОВЕСТТА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО Повестта „Балада за Георг Хених“ разказва за трудната съдба на един чешки лютиер в суровите години на установяване на тоталитарна власт в България. Георг Хених е реална историческа личност, един от многото чехи, дошли в България след Освобождението, за да помогнат при модернизирането на новата национална

„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики.

„Келешът и царската дъщеря“ е вълшебна приказка, в която се съчетават вълнуващо художествено повествование и поучителен житейски смисъл. Народното въображение е изваяло красиви и причудливи образи, свързани с фолклорно-митологичните представи („светла гора – цялата от сребро“; златна китка, златна птичка и ябълка от злато).

„Пиянство на един народ“ – XVI глава от втората част на романа – е неговата идейно-емоционална кулминация. Използваните глаголни форми в първо лице единствено и множествено число разкриват гледната точка на повествователя, който говори за подготовката на бунта от позицията на очевидец: „Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата

Стихотворението е част от лирическият цикъл „Децата на града“; постоянен декор на сюжета е градът - алегория на отчуждението; чрез отделните стихотворения в цикъла - образите на детето, живота и смъртта; на преден план е изведена отделната човешка фигура,

Васил Левски – Апостола е неделима част от българската история и величава личност, която отдава себе си изцяло на делото за свободата. Неговият образ дълбоко вълнува големия български творец Иван Вазов. В разказа „Апостолът в премеждие” писателят представя една от многото случки, с които е изпъстрен животът на Левски.