Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

Иван Вазов - „При Рилския манастир“ (анализ)

През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.

„Да бъде ден” - Христо Смирненски - (анализ)  

В историята на българската литература стихосбирката на Хр. Смирненски „Да бъде ден” дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един „от върховете на революционната поезия” и е част от емблематичната парадигма

Сонетите на Шекспир № 91 и № 130 – (Анализ)

Въпреки че са доста различни като съдържание, двата сонета всъщност поставят един и същи проблем – кое е по-важно на този свят. В сонет 91 лирическият герой се обръща към своя събеседник, за който не е напълно ясно дали е мъж или жена, и противопоставя два типа ценности.

„На прощаване в 1868 г." (проблемен анализ)

„НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г." - ПРОБЛЕМЕН АНАЛИЗ Исторически момент, биографични факти и художествен текст Шейсетте години на XIX в. са белязани с нарастване на революционното напрежение у нас. Този процес е свързан с все по-активното утвърждаване на българското национално самосъзнание. Точно през това десетилетие четническото движение - важен етап от развитието на борбите ни за независимост

Йордан Йовков – „По жицата“ (Кратък анализ)

„По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков то свързва със

"Тримата братя и златната ябълка" - анализ

Древният човек с фолклорно мислене търси начин да оцелее, преодолявайки безброй трудности в своя живот. Неудържимо увлечен от стихията на богатото си въображение, създава вълшебните приказки. В съзнанието му оживяват образи на юнаци и герои, които се борят със злите сили и ги побеждават. Помагат му вълшебни предмети - пръстен, пръчка, а също и феи, и вълшебници.

"Зимни вечери" - Христо Смирненски /анализ/

Със своето идейно-тематично и стилово своеобразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на бъл­гарската литература. Тя отговаря на потреб­ностите на своето време - годините след Първата световна война, когато се раздвиж­ват социалните пластове у нас и по цял свят.

„Епопея на забравените” – „Левски“ (Анализ)

В многобройните издания на „Епопея на забравените" Вазов прави различни композиционни размествания на отделните оди, но „Левски" винаги е първият текст в цикъла, което е свидетелство за възприемането му от поета като програмно произведение. Десет от дванайсетте творби възкресяват от забравата монументалните образи на легендарни исторически фигури, всяка от които е знак

„Епопея на забравените” – „Левски“ (Анализ)

Цикълът „Епопея на забравените“, и по-специално одата „Левски“, са писани в началото на 80-те години на 19. век – време, което е много близо до описваните събития, но и безкрайно далече от тях. Защото само няколко години след Освобождението българите забравят големите национални идеали и се впускат да уреждат материалния си живот. Темата за загубения идеал силно занимава Вазов.