В колкото и чудновати места да отвежда сюжетът на една приказка, от нея винаги може да се извлекат мъдри съвети за истинския живот. Тя подсказва кои избори са правилни, кои се наказват. Учи как дори и в беда човек не бива да се отчайва, а да се съпротивлява на злото и да вярва в справедливостта.

Пенчо Славейков започва своята творба „Неразделни“ в пловдивското село Белащица и я завършва в Лайпциг. Пишейки под сянката на селския чинар и в модерния европейски град, поетът прехвърля мост между магическото слово на своите предци, съхранено в народната песен, и поезията на своето време.

Разказите, романите и публицистичните статии на Димитър Талев разкриват творческа нагласа, основаваща се на ретроспективата – онова предразположение за вглеждане в миналото, резултат от вътрешното убеждение, че то е времето на истински значимите хора и събития. В обръщането назад авторът открива възможност да се идентифицира родното, да се осъзнае кое можем да определим

В произведението се проследява съдбата на млад петербургски дворянин. Двайсет и четири годишният Евгений Онегин е получил в детските си години възпитание от френски гувернанти. Той свободно се изразява на френски, танцува с финес, подхвърля уместно по някой цитат от латински епиграми – способности, които се оказват напълно достатъчни, за да е приеман благосклонно от светското общество.

Романът в стихове „Евгений Онегин“ е безспорният връх на Пушкиновото литературно творчество, най-внушителната му и блестяща художествена изява. Според известните думи на В. Г. Белински това е най-задушевното произведение на А. С. Пушкин, любимата рожба на неговата фантазия, отразила най-пълно личността и душата на великия национален поет.

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.

В историята на българската литература стихосбирката на Хр. Смирненски „Да бъде ден” дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един „от върховете на революционната поезия” и е част от емблематичната парадигма

Въпреки че са доста различни като съдържание, двата сонета всъщност поставят един и същи проблем – кое е по-важно на този свят. В сонет 91 лирическият герой се обръща към своя събеседник, за който не е напълно ясно дали е мъж или жена, и противопоставя два типа ценности.

„НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г." - ПРОБЛЕМЕН АНАЛИЗ Исторически момент, биографични факти и художествен текст Шейсетте години на XIX в. са белязани с нарастване на революционното напрежение у нас. Този процес е свързан с все по-активното утвърждаване на българското национално самосъзнание. Точно през това десетилетие четническото движение - важен етап от развитието на борбите ни за независимост