Йордан Йовков – „По жицата“ (Кратък анализ)

„По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков то свързва със

"Тримата братя и златната ябълка" - анализ

Древният човек с фолклорно мислене търси начин да оцелее, преодолявайки безброй трудности в своя живот. Неудържимо увлечен от стихията на богатото си въображение, създава вълшебните приказки. В съзнанието му оживяват образи на юнаци и герои, които се борят със злите сили и ги побеждават. Помагат му вълшебни предмети - пръстен, пръчка, а също и феи, и вълшебници.

"Зимни вечери" - Христо Смирненски /анализ/

Със своето идейно-тематично и стилово своеобразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на бъл­гарската литература. Тя отговаря на потреб­ностите на своето време - годините след Първата световна война, когато се раздвиж­ват социалните пластове у нас и по цял свят.

„Епопея на забравените” – „Левски“ (Анализ)

Цикълът „Епопея на забравените“, и по-специално одата „Левски“, са писани в началото на 80-те години на 19. век – време, което е много близо до описваните събития, но и безкрайно далече от тях. Защото само няколко години след Освобождението българите забравят големите национални идеали и се впускат да уреждат материалния си живот. Темата за загубения идеал силно занимава Вазов.

Христо Смирненски - "Зимни вечери" (анализ)

Роден да бъде певец на „светлата радост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание.

Пейо Яворов – „Заточеници“ (Кратък анализ)

Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.

„Радини вълнения“ („Под игото“) – анализ

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Радини вълнения“ е глава от романа „Под игото“. В сюжетното действие тя предшества главата „Представлението“ и е една от най-важните за изясняването на основните герои в романа. В нея се обрисува и първият сблъсък между Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов.

Христо Фотев – „Колко си хубава!“ (Анализ)

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други творби, посветени на реални личности от живота на поета. Самото то носи посвещението „На М. К.“, подсказващо, че събеседникът, към когото се обръща лирическият

Бранислав Нушич – „Автобиография“ (Анализ)

ЗА КАКВО РАЗКАЗВА ГЛАВАТА „УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“ В главата „Урок по география“ е продължена темата за безсмислените реформи в образованието, разгледана и в други части на романа „Автобиография“. Още в началото на тази част е поставен въпросът доколко полезни са знанията, които получаваме в училище

Сафо - „Любов" („Любовна болка") - анализ

Стихотворението „Любов" е вероятно най-известната лири­ческа творба на Сафо заедно с „Молба към Афродита". В него може да бъдат открити характерното 3а поетесата изживяване на лю­бовта и начинът, по който то е претворено в слово.