„По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков то свързва със

Древният човек с фолклорно мислене търси начин да оцелее, преодолявайки безброй трудности в своя живот. Неудържимо увлечен от стихията на богатото си въображение, създава вълшебните приказки. В съзнанието му оживяват образи на юнаци и герои, които се борят със злите сили и ги побеждават. Помагат му вълшебни предмети - пръстен, пръчка, а също и феи, и вълшебници.

Със своето идейно-тематично и стилово своеобразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на бъл­гарската литература. Тя отговаря на потреб­ностите на своето време - годините след Първата световна война, когато се раздвиж­ват социалните пластове у нас и по цял свят.

Цикълът „Епопея на забравените“, и по-специално одата „Левски“, са писани в началото на 80-те години на 19. век – време, което е много близо до описваните събития, но и безкрайно далече от тях. Защото само няколко години след Освобождението българите забравят големите национални идеали и се впускат да уреждат материалния си живот. Темата за загубения идеал силно занимава Вазов.

Роден да бъде певец на „светлата радост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание.

Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Радини вълнения“ е глава от романа „Под игото“. В сюжетното действие тя предшества главата „Представлението“ и е една от най-важните за изясняването на основните герои в романа. В нея се обрисува и първият сблъсък между Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов.

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други творби, посветени на реални личности от живота на поета. Самото то носи посвещението „На М. К.“, подсказващо, че събеседникът, към когото се обръща лирическият

ЗА КАКВО РАЗКАЗВА ГЛАВАТА „УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“ В главата „Урок по география“ е продължена темата за безсмислените реформи в образованието, разгледана и в други части на романа „Автобиография“. Още в началото на тази част е поставен въпросът доколко полезни са знанията, които получаваме в училище

Стихотворението „Любов" е вероятно най-известната лири­ческа творба на Сафо заедно с „Молба към Афродита". В него може да бъдат открити характерното 3а поетесата изживяване на лю­бовта и начинът, по който то е претворено в слово.