Мигел де Сервантес Сааведра (1547- 1616) е най-известният представител на Ренесанса в Испания и един от най-значителните писатели в цялата история на западноевропейската литература. Животът му е пълен с динамика и авантюри, изцяло в духа на епохата, към която принадлежи. Роден през 1547 г., той учи в йезуитско училище.
Мигел де Сервантес Сааведра (1547- 1616) е най-известният представител на Ренесанса в Испания и един от най-значителните писатели в цялата история на западноевропейската литература. Животът му е пълен с динамика и авантюри, изцяло в духа на епохата, към която принадлежи. Роден през 1547 г., той учи в йезуитско училище.
ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман.
СЮЖЕТЪТ НА РАЗКАЗА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО В своята беседа с младите писатели, публикувана по-късно под заглавието „Как пиша“, Елин Пелин споделя, че трябвало да опише сушата, за да обясни защо дядо Корчан, героят от „Ветрената мелница“, тръгва да прави вятърна мелница на място, където за такива мелници се е говорило само в приказките. С други думи
Димчо Дебелянов е името на една от най-значимите личности в българската поезия в началото на 20. век. Представител на школата на символизма, той създава лирика, изпълнена с блянове по невъзвратимото минало, болка от сблъсъка с реалността и съпровождащото
Черноризец Храбър е старобългарски писател от края на IX или началото на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от най-популярните хипотези, макар и недоказана, го идентифицира с младия княз Симеон.
Смята се, че това съчинение е написано в последното десетилетие на IX век. По това време начело на българската държава застава цар Симеон. При него приетото наскоро християнство се укрепва и институционализира, утвърждават се славянската азбука и новият богослужебен език.
Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен
Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г.
Известни са илюстрациите към най-мащабното приживе на Балзак издание на „Човешка комедия“, осъществено от Фюрн между 1842 – 1848 г. Те са дело на бележитите художници и илюстратори Домие, Гаварни, Моние и Бертал. Портретът на дядо Горио е излязъл изпод перото на Оноре Домие. На него виждаме прегърбената фигура на старец, облечен в износен фрак и панталони, седнал на прост