„Мадам Бовари“ – I част, 7 глава (Анализ)

Вече посочихме, че за твореца Флобер най-същественото в романа е стилът и едва на второ място истината, т.е. житейското правдоподобие на разказаната история. Известни са оплакванията на писателя за „ужасиите“ на стила, в които долавяме известно преувеличение, но така или иначе Флобер се нарежда сред най-големите майстори на стила във френската художествена проза.

Макроструктурен и микроструктурен анализ - Протокол

При изучаването на строежа и структурното състояние на металите и сплавите се използват различни методи за изследване, с помощта на които може да се получи изображение на металната структура. Един от най – разпросранените методи е изследването с оптичен металографски микроскоп, който дава възможност за директно наблюдаване на структурата на металите и сплавите, както и нейното фотографиране. Микроскопът има две основни характеристики – полезно и общо увеличение.

Иван Вазов – „Българският език“ (Анализ)

Стихотворението „Българският език“ е написано, когато от Освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения.

Аналитични методи за кинематичен анализ

1. Аналитично намиране на функцията на положението и предавателните функции на шарнирен четиризвенен механизъм 2. 1. Аналитично намиране на функцията на положението и предавателните функции на кулисен механизъм. Проектирането на кулисния механизъм (фиг.16.2) върху координатните оси дава уравненията: В структурата на кулисния механизъм участва и плъзгаща двоица за разлика от шарнирния четиризвенник където всички връзки се осъществяват посредством въртящи двоици.

Димчо Дебелянов – „Спи градът” - анализ

След властния „гръмовержец” Пенчо Славейков и драматичния Пейо Яворов Димчо Дебелянов е поредното самобитно явление в полето на българския модернизъм. Лириката му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии... Димчо Дебелянов е най-нежният български лирик.

"Руслан и Людмила" - А.С.Пушкин /анализ на поемата/

„Руслан и Людмила“ е романтична поема изградена в духа на народната приказка. Великият киевски княз Светозар е устроил пир в чест на своята дъщеря Людмила. Трима кандидати претендират за ръката на красавицата – това са смелите рицари Руслан, Ратмир и Фарлаф, но Людмила избира Руслан. Князът одобрява избора на дъщеря си и тържеството се превръща в сватбено. Сладкогласният Баян обаче запява песен, която предсказва съдбата на двамата влюбени.

Повестта „Чичовци“ - Иван Вазов /анализ/

Повестта е публикувана във в. „Зора“ 1885г. Тя е част от така наречените Сопотски спомени на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“. Подзаглавието на творбата е „Картинки от типове и нрави български в турско време“. По късно картинки е заменено с галерия.

Пространно житие на св. Кирил – (анализ)

Най-почитаните български светци - братята Кирил и Методий - живеят и вършат своето дело през IX в. сл.Хр. Това е време на усилено разпространение на християнската религия по целия тогавашен свят. След като християнството става държавна религия на Римската империя, то се разпространява по нейните територии, в които живеят различни народи.

Йордан Радичков – „Ноев ковчег“ (Анализ)

В живота на Йордан Радичков има един конкретен биографичен момент, върху който сякаш е построено цялото му причудливо творчество. Родното му село Калиманица, разположено на няколко километра южно от днешния град Монтана, е официално заличено от списъка с населени места, след като в началото на 70-те години държавните власти решават да построят на това място и на територията

„Новото гробище над Сливница“ – Анализ

Творбата „Новото гробище над Сливница“ се състои от седем строфи. В първата строфа можем да открием опозицията „живот – смърт“. Темата за смъртта е изведена в заглавието на творбата и в първия ѝ стих: „Покойници, вий в други полк минахте,“. С обръщението към покойниците се създава идеята, че лирическият говорител води диалог със загиналите и това спомага за засилване