Най-внушителната по брой на своите последователи съвременна световна религия — християнството, се заражда през I век като едно скромно по обхват, но въпреки това яростно преследвано в Римската империя религиозно реформаторско учение. Централна фигура в него е Божият син — Иисус от Назарет, наречен по-късно Христос (Месията), който идва на земята, за да изкупи

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

Разказът „Ангелинка” на Елин Пелин въвежда в романтиката на селския живот, утвърждава способността на обикновения човек да мечтае, да изживява дълбоки искрени чувства, да търси красотата в живота и да се стреми към съвършенството на идеала. Авторът сътворява чистия и непорочен свят на своите герои, съграден върху

Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, завладели душата на героя. Вълнуващо и художествено убедително

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата, че доброто и красивото ще победят в реалния живот.

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка.

„Благата вест”, че на земята идва Божият син, за да спаси човечеството от първородния грях, възвестяват четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан - автори на първите четири новозаветни книги. Те разказват за земния живот на Иисус Христос. Първите текстове, които Константин-Кирил Философ превежда от гръцки на славянски език са именно от Евангелието.

Основен източник за земния живот на Иисус Христос са четирите евангелия на Новия завет, създадени от Матей, Марко, Лука и Йоан. Това са първите текстове, свидетелстващи за реалното съществуване на Спасителя във видим, земен образ. На гръцки език „евангелие” означава „блага вест" за идването на Божия Син на земята, който трябва да изкупи греховете на всички смъртни.