Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

Конфликтът в „Андрешко“ често е представян като класов. От една гледна точка „лошият“ е съдията, защото иска да вземе и последното притежание на бедните селяни. От друга гледна точка „лошият“ е Андрешко, защото хитрува и гледа да се измъкне от гражданското задължение да се плащат данъци. Както казахме обаче, тези две гледни точки виждат само половината от проблема. С други думи, това

В съгласие с основния конфликт, около който се върти проблемът в разказа, е и образът на света, създаден от него. В този образ ясно се открояват две страни – едната, която е създадена от човека, а другата е природата. Както вече знаем, описанията на природни картини играят важна роля в разказите на Елин Пелин. В много случаи те коментират представената случка, създават емоционалната

Андрешко трябва да закара съдия-изпълнителя в селото, за да може представителят на властта да секвестира/да изземе/ житото на селянина Станоя. От думите на съдия-изпълнителя проличава, че мрази селяните и ги смята за лъжци. Андрешко, обаче, не закарва съдията в селото, а го оставя в едно блато. Така ще може да предупреди съселянина си за грозящата го опасност.

„Андрешко“ е един от най-популярните разкази на Елин Пелин. Подобно на Бай Ганьо името на неговия герой е станало нарицателно за човек, който хитрува и не иска да изпълнява задълженията си към държавата. Но тази характеристика е също толкова пристрастна, колкото и онази на комунистическото тълкуване, което представяше случката като израз на класовия конфликт в българското общество

Основната причина за разразяването на конфликта в разказа е неспособността на двамата герои да погледнат на другия като към човешко същество, забравяйки съсловните си предразсъдъци. Оттук идва и разминаването в оценката на двамата герои, погледнати от различни позиции. Защото тази оценка идва от също такъв възглед за живота, който вижда в другия само типичен представител

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) оставя творчество, пъстро и в жанрово, и в тематично отношение. Започва писателския си път със стихове, става известен с проза. Пише за възрастни (къси разкази, стихотворения в проза, фейлетони, хуморески, хумористични очерци и повести) и за деца (приказки, стихове, басни, фантастичен роман в две части). Името му се свързва най-вече

„Андрешко“ е едно от произведенията на българската литература, което предизвиква най-противоречиви оценки. Както показва съпоставката между статията „За едни майка, а за други мащеха“ и „Андрешко“, сам Елин Пелин взема страната на бедния и онеправдан народ, противопоставяйки се на държавата, която обвинява в социална нечувствителност, лицемерие и преклонение

Разказът „Андрешко“ е сред най-обсъжданите Елин-Пелинови творби, написана през 1903 година и отпечатан в списание „Просвета“. На следващата 1904 година е включен в сборника „Разкази“, том 1. Повод за написването му е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебния пристав да отиде при селянина, когото търсел.

Темата на разказа „Андрешко“ е взета от живота на обикновените селяни. Елин Пелин е определян като „певец на българското село“. В разказа Андрешко – каруцарят разбира защо съдия-изпълнителят е тръгнал към селото. Прави се, че е объркал пътя и оставя съдията в блатото, като през това време може да отиде и да предупреди своя съселянин за грозящата го беда. В този на пръв поглед прост сюже