Мойто есенно скръбно завръщане     подир толкова пролетни дни     в безутешната бащина къща     с боядисани жълто стени.

Жални свирки на локомотиви     там час по час се обаждат     и бавно над къщите сиви     вместо бял сняг се сипят сажди.

1. Към родината 2. Среща на гарата 3. Мадригал 4. Нейде в Русия 5. Карловарска балада 6. Сбогуване с Карлови Вари 7. Див бурен 8. Гостенка 9. Ловният замък на „Морицбург“ 10. На един приятел 11. Художникът и вятърът

Стаята полека потъмнява,     става тъмно като във гора.     Синеокото момче оставя     своята игра.

Строгите фасади не обичам:     те са лицемерни и сурови,     но затуй как силно ме привлича     чудото на задните дворове!

Посред ровината във утрината синя     лъщи една железопътна глуха линия.     По релсите, обрасли с бурени зелени,     върви едно момиче с двама зли гамени.

Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.     Ний изненадани се скрихме за минутка     от яростта на неочаквания дъжд     под дървесата, до затворената будка.

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то старите моми безстрастно         предат, насядали във кръг.

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.