Вратите - Атанас Далчев

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви сторват път и сякаш казват:         — Минете, моля господине!

Равнина - Атанас Далчев

Тук пътищата спират във небето.     Кажи, какво видя по твоя път     из таз безкрайна равнина, където     на облаците сенките пасат?

Надпис - Атанас Далчев

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Стаята - Атанас Далчев

Би казал, че във тази стая         не е живял отдавна никой,     че е заключена стояла         с години нейната врата.     Тук има миризма на вехто         и прах по всичките неща,     тук бавно времето превръща         във прах безжизнен сякаш всичко.

Къщата - Атанас Далчев

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

Повест - Атанас Далчев

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където не живее никой,

Париж - Атанас Далчев

1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник

Съдба - Атанас Далчев

1. Балконът 2. Пан 3. Дяволско 4. Метафизически сонет 5. Съдба 6. Любов 7. Камък 8. Пролет 9. Молитва

Камък - Атанас Далчев

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!

Вятър - Атанас Далчев

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.