"Илиада" - Двадесет и втора песен - (Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор)

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

„Илиада“ – 1 и 2 песен – По какво си приличат и по какво се различават Ахил и Терсит в своя гняв

Първа и втора песен на „Илиада” представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната. Личността на микенския цар е откроена като властна, алчна и безцеремонна, пренебрегваща интересите на колектива и защитаваща стремежите си към слава и богатства.

"Илиада" - Осемнадесета песен - (Щитът на Ахил)

Щитът на Ахил “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за

Човекът и воинът разкрити в образите на Ахил и Хектор

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти. Aхил е син на цар Пелей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.

Драматичното и трагичното в образите на Ахил и Хектор

Поемата Илиада , разказва за събития от далечното минало на Микенската епоха , когато ахейците непрекъснато извършвали военни набези по малоазийското крайбрежие в близост до богатата и укрепена Троя. Разкопките на Шлиман доказват , че такъв град е съществувал на входа на Дарданелите на малоазийския бряг и стените му са били широки от 6 до 10 метра.

Драматично и трагично в образите на Ахил и Хектор - (Омир - Илиада - 22 песен)

ДРАМАТИЧНОТО И ТРАГИЧНОТО В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР Храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на воините; (ахейци и троянци) в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Колкото повече са жертвите, толкова повече са почестите и уважението към героя.

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор (Омир - Илиада - 22 песен)

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор "Илиада" на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в "Илиада". Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор

Изразени чрез Омир, героите Ахил и Хектор откриват своята величественост, сила и мощ, подобни на стихиите. Също откриват и цялостния си живот. Показано е умението на Омир да търси различни измерения за героите си, а величавото да има неочаквани превъплъщения.

Прекрасният свят върху щита на Ахил /XVIII песен/

Най-пъл­на кар­ти­на на мир­ния жи­вот на древ­ни­те ели­ни Омир пред­ста­вя в XVIII пе­сен на по­е­ма­та „Илиа­да". В нея е от­ра­зен жиз­нен мо­дел с го­ля­ма прив­ле­ка­тел­на си­ла, яр­ко кон­трас­тен на вой­на­та. Изоб­ра­зен е вър­ху щи­та на най-гнев­ния от­мъс­ти­тел — Ахил. На мрач­но­то мо­гъ­щес­тво на вой­на­та, ос­но­вен обект на изоб­ра­же­ние в „Или­а­да", се про­ти­во­пос­та­вят праз­нич­ни­ят бля­сък и ки­пя­ща­та жиз­не­ност на ми­ра в та­зи един­стве­на сце­на. В сю­жет­но от­но­ше­ние XVIII пе­сен стои встра­ни от ос­нов­но­то епи­чес­ко дей­ствие в по­е­ма­та.

„Илиада“ – I песен – Ахил богоравният човек

Наглед е много лесно да определим в „Илиада“ на Омир съдбата и действията на човека, тъй като той е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непредвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните.