Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името _дом „Воке“_, приема без разлика мъже и жени, младежи и старци, ала нравите на това почтено заведение

Френският писател Оноре дьо Балзак е сред малцината световни творци, който не започва с блестяща кариера, а години наред търпи неуспехи. Но Балзак не се отчайва. Благодарение на своя неизтощим творчески дух той стига до идеята да създаде грандиозен цикъл, наречен „Човешка комедия“, в който да обедини всички свои белетристични творби, по-голямата част от които са романи. Така Оноре дьо

Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието същност на това общество, което налага своя морал като мярка на поведение. Естествена и целенасочено търсена е връзката с времето, в което се развиват събитията в повествованието. Без тази

Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 година в град Тур. Учи във Вандомския колеж и в лицея на Тур. След реставрацията на Бурбоните (1814) семейството се премества в Париж. Там Балзак следва право в Сорбоната и след завършването си работи в адвокатски и нотариални кантори.

Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен

Оноре дьо Балзак (1799 - 1850) е един от най-значимите представители на френския социален реализъм и сред най-влиятелните европейски писатели от XIX в. Той израства в семейството на държавен чиновник. Фамилията пътува и следва назначенията на бащата из цяла Франция.

Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г.

Балзак е една от най-внушителните фигури не само във френската, но и в цялата европейска литература от XIX век. Мощният му гений сякаш е в съответствие с характерната му фигура на потомствен селянин – малко под среден ръст, късоврат, широкоплещест, сякаш не живо същество, а отломък от скала, издялан набързо от неумел ваятел.

Известни са илюстрациите към най-мащабното приживе на Балзак издание на „Човешка комедия“, осъществено от Фюрн между 1842 – 1848 г. Те са дело на бележитите художници и илюстратори Домие, Гаварни, Моние и Бертал. Портретът на дядо Горио е излязъл изпод перото на Оноре Домие. На него виждаме прегърбената фигура на старец, облечен в износен фрак и панталони, седнал на прост