Стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ носи сходен смисъл с „Вятър ечи, Балкан стене“. И в двете творби лирическият говорител зове на борба срещу робството. Призивните му думи са израз на любов към отечеството и на убеденост, че пътят към свободата е единственият, който може да изведе народа ни към светло бъдеще.
Многобройни са историческите песни, които свидетелстват за издевателствата на османските нашественици над българското население, за насилието и в същото време – за достойната съпротива на народа ни. Макар и потиснат, унижен и смазан от робството, той не губи волята си за свобода, не се примирява, а се противопоставя решително на поробителя
В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:
ПОЕЗИЯТА НА ЧИНТУЛОВ За поезията на Чинтулов са характерни призивите за борба и обобщените образи, с които той представя българския народ и неговите потисници. Едно от най-популярните и най-обичани Чинтулови стихотворения е „Стани, стани, юнак балкански“. Тук поетът изгражда образа на бореца са свобода като величав юнак, който напомня за юнашките народни песни.
Очевидно е, че една комедия на маските не може да създава реалистичен свят. Задачата на специфичния похват „театър в театъра“ е да изгради образа на един абсурден свят, разкривайки всички вътрешни противоречия в него. Този свят се гради на няколко различни равнища – отношението между живот и изкуство, отношението между идеология и живот, противопоставянето на човек и идеология.
ТЕСТ - 1 ЛИТЕРАТУРА – 7 клас Стани, стани, юнак балкански. Вятър ечи, Балкан стене. (Вариант 1) 1. „Стани, стани, юнак балкански“ е: – 1 т. а) разказ б) стихотворение в) народна песен г) приказка
ТЕСТ - 1 ЛИТЕРАТУРА – 7 клас Стани, стани, юнак балкански. Вятър ечи, Балкан стене. (Вариант 2) 1. „Вятър ечи, Балкан стене“ е: – 1 т. а) разказ б) стихотворение в) народна песен г) приказка
През първите следосвобожденски десетилетия българският печат е групиран около двете партии, които са в учредителното събрание – либерали и консерватори. Така да се каже разрояването на печата в края на 19 век е рожба на двете
1. СМИСЛОВИТЕ ЧАСТИ И СЛОВОТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ: Това кой говори в творбата, определя основните смислови части в нея – първата, в чийто център е образът на юнака водач, и втората – представяща самия призив на юнака. 2. НАЧАЛОТО, КРАЯТ И ЗАГЛАВИЕТО: „Вятър ечи, Балкан стене“ има съдбата на народните песни.
Мисълта за свобода е Вътрешен творчески императив в душата на Добри Чинтулов, от който се раждат възторжените песни на неговата бунтовна лирика. Те са изпети предчувствия за идващата буря на всенародния колективен бунт. Всеки Чинтулов стих е вик за пробуждане, насочен към душата на българина.