1. Какъв е жанрът на „Балкански синдром“? A) сатиричен роман Б) хумористичен разказ B) драматургична творба, комедия Г) цикъл от фейлетони 2. Как НЕ може да се определи цялостно сюжетът в „Балкански синдром“? A) Той отразява провала на една театрална постановка и превземането на сцената от публиката. Б) Директорът изяснява всичко от сюжета - заглавие, конфликти, герои, и

1. За автора, създал „Балкански синдром“, НЕ е вярно, че: A) Станислав Стратиев е негов литературен псевдоним Б) е работил като драматург и директор на Сатиричния театър – София B) Станко Миладинов е истинското му име Г) неговите трагедии многократно са поставяни на сцена у нас и в чужбина 2. Какъв е историческият контекст, с който свързваме творбата „Балкански синдром“?

1. Какъв е историческият контекст, с който свързваме творбата „Балкански синдром“? A) Създадена е в годините на гласността, през 90-те години на 20 век, но се отнася за Възраждането. Б) Представя интереса към автентичния живот на малкия човек през 60-те години на 20. век B) Свързана е с моралния упадък в следосвобожденска България през 90-те години на 19. век. Г) Писана е през

Класически драматургически конфликт, при който се противопоставят различни интереси, в „Балкански синдром“ няма. Има обаче един проблем, който Станислав Стратиев разработва в повечето си пиеси – това е сблъсъкът между „нашата“ и нормалната житейска логика. Писателят нарече този сблъсък „Българският модел“ и му посвети цяла книга с есета (1991). Казано с думите на автора, българският

Сюжетът на „Балкански синдром“ е построен по своеобразен начин. Авторът използва похвата „театър в театъра“, открит през 18. век от италианския автор на комедия дел’арте Джан Батиста Андреини в пиесата му „Две комедии в една“. Този похват разрушава хилядолетната театрална условност, при която между историята, разигравана на сцената, и зрителя минава ясна и непреодолима

Похватът „театър в театъра“ е открит от италианската комедия дел’арте. Към същата традиция може да отнесем и типа персонажи, използвани в „Балкански синдром“. Неслучайно повечето от действащите лица са означени не с лични имена, а с названията на техните функции – Директор, Кум, Сватанак и т.н. Единствено разделените влюбени Цонка и Георги са назовани със собствените

Станислав Стратиев създава творбите си във времето, в което малцина вземат насериозно официалната идеология, но никой не може да заяви неверието си в нея открито. Както и в други исторически ситуации, литературата се превръща в глас на безмълвното мнозинство. Чрез алегоричен, езоповски език тя изговаря онези болезнени, но необходими истини, които образуват и тематичната тъкан

Стани, стани юнак балкански     от сън дълбок се събуди,     срещу народа отомански     ти българите поведи!

Докато четяхме „Железният светилник“ и „Бай Ганю журналист“, осъзнахме две важни функции, които Другият играе в човешкия живот. От една страна, Другият ни е необходим, за да се утвърдим сами в собствените си очи - да се съизмерим с него, за да разберем, че не сме по-долу, а понякога и да се поставим по-високо. Но освен това в съпоставката си с Другия ние получаваме доказателство