Пламенна и борческа натура, Христо Ботев изгражда в голяма част от своите поетични творби обаятелния образ на бореца за народна свобода. С тънък психологически усет той разкрива сложната и богата душевност, мислите, чувствата, вълненията и идеалите на бунтовника, поел по „страшния“, но „славен“ път на борбата. Средищна за Ботевата поезия е баладата „Хаджи Димитър“. Тя

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: •    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; •    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;

В безсмъртната балада „Хаджи Димитър“ Христо Ботев постига истинските измерения на героичния подвиг. В поетиката на тази уникална като изказ и дълбочина на мисълта творба е заложена идеята за несломимата духовна мощ и нравствена красота на бореца. Поетът революционер поставя вечни общочовешки проблеми – за любовта и омразата, за живота и смъртта, за човека и родината.

Стихотворението е написано под формата на писмо до най-близък приятел: „ Но ний деляхме сламения одър/ и тебе чувствам нужда да разкажа...". През 1934 г. един съученик на Вапцаров от морското училище му изпраща отчаяно писмо. Вместо обикновен отговор се ражда това стихотворение, след години сериозно

В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.

(съчинение разсъждение върху Ботевата творба "На прощаване") Подвигът и безсмъртието са явления от духовната биография на човечеството. Те се измерват с нравствени критерии, поради което е трудно да ги обобщим в точни определения и научни дефиниции. Безсмъртието е запазено място на личността в паметта на времето.

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.