Първото, което би следвало да си изясним за Бокачо и творчеството му, е неговото място в контекста на Италианския и Европейския ренесанс. Ако направим макар и бегла съпоставка между средновековния и ренесансовия мироглед, можем да стигнем до извода, че универсализмът и песимизмът на средновековния манталитет се противопоставят на индивидуализма и оптимизма

Започва книгата, наименувана „Декамерон“ — наречена още „Принц Галеото“*, която съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже._     [* _Принц Галеото_ — герой на френски рицарски роман, сводник в любовната връзка между кралица Джиневра и рицаря Ланселот.

Джовани Бокачо е най-ярката фигура на Италианския ренесанс. От гравюрите и портретите, които можем да разгледаме, откриваме едно жизнерадостно лице, което познава сладостите, но и горчивото смирение в живота.

І.Епохата.Личността и творчеството на писателя: 1.Обществено-историческа действителност – Джовани Бокачо е ренесансов творец. През Възраждането се раждат и други велики творци: Данте, Микеланджело, Петрарка, Лодовико Ариосто. 2.Основни проблеми и закономерности ,които привличат вниманието на твореца в дадения исторически момент – авторът е силно развълнуван от гъмжащата чума. Според него в дадения историчен момент сред хората има липса на състрадание. Не се почитат Божиите закони.

Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. във Флоренция; За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж. 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.

Джовани Бокачо е роден през 1313 година в градчето Черталдо, близо до Флоренция, като незаконен син на търговец. През 1323 г. баща му го изпраща в Неапол, където е силно повлиян от аристократичната атмосфера в двора на на крал Робер д’Анжу и от оживения културен живот в града.

Един от биографите на Джовани Бокачо (1313-1375) подрежда заслугите му сред другите двама значими италиански поети от Ренесанса така: „Данте надникнал в отвъдния свят, Петрарка в себе си, а Бокачо – в света, който го заобикалял“. „Енциклопедия на ренесансовата човечност“

Джовани Бокачо (1313 - 1375) е италиански писател и учен от епохата на Ренесанса. Син е на богат флорентински търговец и банкер (не е известно коя е майка му), като от него се е очаквало да наследи професията на баща си. Въпреки дългогодишните опити да бъде школуван в търговията и банковите

БОКАЧО И РЕНЕСАНСОВАТА ПРЕДСТАВА ЗА ХУДОЖЕСТВЕНА СЛОВЕСНОСТ  Днешното схващане за Бокачо като първостепенен автор на Европейския ренесанс дължим на литературните историци от XIX в. За своето време Джовани Бокачо е бил преди всичко уважаван учен хуманист.

Общата представа за сюжет ни задължава да отделим две сюжетни линии в „Декамерон“, понеже не само в книгата като цяло, а и във всяка отделна новела се срещат два свята. Единият е свързан с разказа за седем млади дами и трима млади мъже, които по време на чума напускат града и прекарват две