Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ.

Стихотворението „Любов" е вероятно най-известната лири­ческа творба на Сафо заедно с „Молба към Афродита". В него може да бъдат открити характерното 3а поетесата изживяване на лю­бовта и начинът, по който то е претворено в слово.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка".

Сафо заимства от Омир идеята за омагьосващата любов, за премрежващата очите любов, за любовната мъка, но я развива в друга посока - образите са приземени. Героите са жертви на любовта, ражда се мотивът за несподелената любов.