Лирическият мотив и проблемът за обществото и властта в стихотворението „Борба“

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Конфликтът като сблъсък на позиции в стихотворението „Борба“

Конфликтът в „Борба“ е много ясно очертан. От едната страна е робуването на овехтялата „мъдрост“, изискваща от хората да се подчиняват на силните и богатите, да не се съпротивляват на злото, да продължават да робуват на тираните. От другата страна е правото на хората да се борят за своята свобода, за прогреса, за своето възраждане като човешки същества, за които доброто

Образът на света, създаден от стихотворението „Борба“ 

Стихотворението „Борба“ е посветено на един чисто идеологически сблъсък. Идеите обаче са нещо абстрактно, докато целта на художествената творба е възможно най-силно да въздейства върху разума и чувствата на своите читатели, за да ги подтикне към действие. Ето защо светът, който творбата изгражда, е подчертано образен, символично разделен на лоша и добра половини.

Песните на Добри Чинтулов – Пламенен зов за борба и химн на борците за свобода

Свободата на народа и независимостта на отечеството са висшите идеали на Добри Чинтулов. На тяхното осъществяване той посвещава своите революционни песни. За поета е ясно, че свободата може да се постигне само с борба и жертвоготовност. Затова стихотворенията му са пламенен призив за събуждане на родолюбиви чувства в сънародниците му и за включване в битката с вековния тиранин.

Свобода и смърт в стихотворението „Борба“ на Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

"Хамлет" - самотен и трагичен в борбата със злото

Да бъдеш или не - туй е въпросът. Да бъдеш или не - туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край?

Героите на стихотворението „Борба“ като страни в конфликта

Двете човешки страни в конфликта също са очертани така ясно, както и ценностните позиции. От едната страна са „свестните“, чиято гледна точка се изразява от лирическия говорител. Неговата позиция в никакъв случай не е неутрална. Напротив, той е заел решително едната страна на барикадата, а гласът му защитава позицията на онези „ние“, които са решени да умрат

Страшният и славен път на борбата - (Христо Ботев - „На прощаване")

За Христо Ботев родината е свръхценност, саможертвата, за която е синовен дълг. Поетът революционер се чувства отговорен пред своя народ, осъзнавайки, че действителността трябва да се промени. Прозрял необходимостта от свобода, Ботев е наясно, че тя е възможна само чрез само жертвата и борбата.

Елегията „Заточеници“ – борбата за свобода и скръбта по изгубената родина

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

Стихотворението „Борба“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи 

По времето, в което е писано стихотворението „Борба“, задачите, стоящи пред българското общество, са насочени към реализиране на една конкретна цел – политическото освобождение на България от османско владичество. Поради това идеологическият заряд на стихотворението, което не призовава пряко към борба с конкретния враг, остава малко встрани от основните настроения на епохата.