Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи -
Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа!
В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа. Двадесет стихотворения, всяко от които е бисер, взрив, сплав от красота и мощ. Думите на поета имат силата на оръжие. “Хаджи Димитър”, “Борба”, “Хайдути”
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата,
По чуства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...
При Ботев политическата, революционната и творческата дейност са в неразривно единство, те взаимно се подкрепят, допълват се. Това, което ги споява, е неговата идеология. Тя е формирана от напрегнатата обществена обстановка в родната земя през 60-те и 70-те години, когато назрява националноосвободителното движение и се осъзнава неизбежността на буржоазнодемократичната революция. Ботевият мироглед е силно повлиян от политическите схващания на българската обществена
1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се
Прочетете текста и отговорете на въпроси 1. – 4. Словото на юнака от стихотворението „На прощаване“ е доказателство за поетическата мощ на поета Ботев. Съчетало в себе си таланта на народния творец и на гения на България, то превръща творбата в клетва, завет и послание към идните поколения. „На прощаване“ е великото сбогуване на българина с робството, то е тържество на човешкия дух, възвисил се над времето със силата на общочовешките идеали „за правда и за свобода“. Юнак и слово придобиват
Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.