Идеологическите възгледи на Ботев се оформят под влияние на различни фактори. Освен обстановката в Турската империя, която вече дава признаци на слабост, през втората половина на XIX век в много страни от Европа назряват радикални промени. На Балканския полуостров е неспокойно: въстават народите на Босна и Херцеговина

Стихотворението „Хаджи Димитър“ е отпечатано през 1873 г. във вестник „Независимост“, но според първия биограф на Ботев — Захари Стоянов, то е създадено по-рано, защото дълго преди публикацията авторът го е декламирал. Заглавието и споменаването на Караджата в самия текст свидетелстват за

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последната поетическа Ботева творба и единствената, от която има запазена чернова в личното тефтерче на автора. От нея са съхранени две печатни и отделно ръкописни редакции, между текстовете на които има известни несъвпадения.

Христо Ботев (1848 – 1876) е един от най-големите поети на България, оставил неизличими следи в българската литература, история и култура. Той е роден на 6 януари 1848 г. (по стар стил 25 декември 1847 г.) в Калофер в учителско семейство.

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1848 г. (по нов стил – 6 януари 1849) в град Калофер. Баща му Ботьо Петков е един от най-известните учители по време на Възраждането. Малкият Христо учи две години в Карлово и Калофер, където баща му преподава, а през 1863 г. заминава за Одеса.

В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа обаче има и една разлика.

Ботев пише своите стихотворения между 1867 и 1873 г. В повечето от тях той иска да изрази основните образи и идеи на революцията. Той осъзнава, че отечеството не може да се освободи, ако българите най-напред не осъзнаят нуждата от свобода, не разберат, че истинският живот на човека е невъзможен в условията на робството.

Поемата „На прощаване“ е лирическа изповед на бунтовника пред неговата майка, в която той споделя най-съкровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

Христо Ботев живее и създава национална история и героична литература във време, когато цял един народ изживява трагизма на себеотстояването и драматизма на стремлението към свобода. Моделирал битието си според мярата на силните личности, за които свободата е свещено човешко право, Ботев и в живота, и в поезията си доказва, че е готов на велика саможертва в името на

Поемата „Хайдути“ е посветена на подвизите и саможертвата на един от най-прочутите народни закрилници, оставил трайна следа в народната памет през вековете на чуждото владичество - Чавдар войвода. Той се явява и събирателен образ въобще на хайдутина