Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и "Обесването на Васил Левски”.
Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата
Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.
Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.
Стихотворенията на Ботев са ярък пример за неговия блестящ творчески талант. Авторът, макар и да е написал малко такива творби, оставя в наследство великолепни произведения. Едни от най-добрите му стихотворения са: “Майце си”, “Към брата си”, “Делба” и “До моето първо либе”. Именно в тях Ботев ни показва как човек, който е в състояние на пълна безизходица и отчаяние, достига до духовна хармония.
Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.
I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата
Отговорът на литературен въпрос е текст разсъждение, в който се доказва определено твърдение, свързано е изучавано литературно произведение. Преразказът е нежелателен. Набляга се на разсъжденията и изводите по поставения въпрос, дават се и доказателства за тях от текста на творбата. Основното глаголно време е сегашно.
В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.
Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.