Мотивът майка и син е един от най- популярните в българската литература. Той се среща в различни варианти: „прощаване с майката“, „завръщане при майката“, „майката — пристан и утеха“, „любов и признателност към майката“, „съпричастност към майчиното страдание“, „спомен за майката“ и т.н. Този мотив се съдържа още в Чинтуловите стихове — „Стара майка се прощава със сина си“; във Вазовите творби — „На майка ми“, „Майка ми“; в Яворовите стихотворения — „Майчина любов“, „Напразно, майко“; в
1. Понятието „съчинение“ показва, че става дума за оригинален текст – от 5. и 6. Клас познавате някои от видовете му, изучавани в училище: съчинение описание, съчинение повествование, съчинение отговор на въпрос, свързан с изучавано произведение. 2. Съчинението разсъждение е аргументативен текст, наподобяващ спецификата на теоремата и нейното доказване в математиката. 3. В основата на всяко съчинение разсъждение е поставеният проблем, свързан с литературното произведение.
В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода. Усетил духа на времето, големият български поет поставя вечни житейски истини чрез интимната изповедност, лиричност и
Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен”. Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще пренесе подвига на юнака в паметта на поколенията и ще му дари духовно безсмъртие.
История на създаването и жанрови особености на „Майце си“. Стихотворението „Майце си“ е първото публикувано произведение на Христо Ботев, което се появява през 1867 г. във вестник „Гайда“. Според изследователи, то вероятно е създадено през 1866 г., когато Ботев е ученик в Одеса. Творбата носи изповеден характер – това е искрено споделяне на емоциите на младия човек, който се чувства изгубен в непознат и враждебен свят. Заглавието насочва към майката като най-близък и доверен човек, към когото
Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и "Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите. Това са: хайдутството
Единственият главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите.
Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата е не просто състояние на духа и необремененост от събитията, случващи се в заобикалящата среда. Напротив, свободата е волята на
Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта. Лирическият герой на Ботев е силна и волева личност, действена и борбена, с ярко подчертани родолюбиви чувства.
Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си. Живеят, страдат, борят се и копнеят за светъл и щастлив свободен живот. За Ботев действената любов към родината е „най-голямата добродетел на човека". Иван